Обикновена пчелица, Пчелоносно бръмбарче.
Ophrys apifera L. - чете се "офрис апифера".
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие[1]. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (endangered)[2]. Със същата категория на застрашеност е включен и в Червена книга на Република България[3]. Не е включен в Червена книга на Народна Република България (1984).
Отрицателно действащи фактори са локалното разпространение и ниската численост на популациите. Предполагаеми негативни фактори са залесяването с иглолистни култури и нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене[4].
Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 15–35 cm, с 2–4 розеткови и 2–5 стъблови зелени листа. Съцветията рехави, с 3–10(15) цвята. Чашелистчетата са розови, разперени, дълги 11–17 mm, широки 5–9 mm. Двете венчелистчета линейни, дълги 3–7 mm, влакнести. Устната наподобява тялото на пчела, издължена, 3-делна, средният дял извит, кадифеновлакнест, кестенявокафяв, с жълти петна. Колонката с 2–4 mm дълга, извита човка. Цъфти (май) юни, плодоноси (юни) юли[5].
За начина на опрашването на цветовете при видовете от род Пчелица можете да прочетете на следната страница: Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys).
Среща се по слабо използвани пасища, ливади и сред храсталаци, предимно на варовити почви. След като повече от 100 години видът не е намиран в България, след 1997 г. е установен в над 15 находища в различни райони. Популациите са с неголяма площ (до 0,2 ha) и численост до 25 индивида, най-голямата съобщавана численост е 46 индивида[6].
Локални находища по Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан (Зап.), Стара планина (Зап., Изт.), Знеполски район, Софийски район, Родопи (Изт.), Тракийска низина, Странджа; до 1100 m надморска височина[7].
Умерената зона на Европа и Средиземноморието, локално срещащ се[8].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[5] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[6] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[7] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[8] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.