БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Обикновена пчелица

Ophrys apifera

Снимки на Обикновена пчелица (Ophrys apifera)

Ophrys apifera Ophrys apifera Ophrys apifera Ophrys apifera Ophrys apifera

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Обикновена пчелица, Пчелоносно бръмбарче.


Латинско име

Ophrys apifera L. - чете се "офрис апифера".


Природозащитен статут и заплахи

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (endangered) [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. Със същата категория на застрашеност е включен и в Червена книга на Република България [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2010, електронно издание]. Не е включен в Червена книга на Народна Република България (1984).

Отрицателно действащи фактори са локалното разпространение и ниската численост на популациите. Предполагаеми негативни фактори са залесяването с иглолистни култури и нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2015].


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 15–35 cm, с 2–4 розеткови и 2–5 стъблови зелени листа. Съцветията рехави, с 3–10(15) цвята. Чашелистчетата са розови, разперени, дълги 11–17 mm, широки 5–9 mm. Двете венчелистчета линейни, дълги 3–7 mm, влакнести. Устната наподобява тялото на пчела, издължена, 3-делна, средният дял извит, кадифеновлакнест, кестенявокафяв, с жълти петна. Колонката с 2–4 mm дълга, извита човка. Цъфти (май) юни, плодоноси (юни) юли [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2015].

За начина на опрашването на цветовете при видовете от род Пчелица можете да прочетете на следната страница: Опрашването на цветовете при орхидеите от род Пчелица (Ophrys).


Местообитание

Среща се по слабо използвани пасища, ливади и сред храсталаци, предимно на варовити почви. След като повече от 100 години видът не е намиран в България, след 1997 г. е установен в над 15 находища в различни райони. Популациите са с неголяма площ (до 0,2 ha) и численост до 25 индивида, най-голямата съобщавана численост е 46 индивида [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2015].


Разпространение в България

Локални находища по Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан (Зап.), Стара планина (Зап., Изт.), Знеполски район, Софийски район, Родопи (Изт.), Тракийска низина, Странджа; до 1100 m н. в. [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2015].


Общо разпространение

Умерената зона на Европа и Средиземноморието, локално срещащ се [Антоанета Петрова в: Червена книга на Република България, 2015].



Ophrys apifera in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2017 BGflora.net

ban