Зелен длетоустник, Зелен цьологлосум
Coeloglossum viride (L.) Hartm. - чете се "целогло́сум ви́риде"1. В последно време често се среща и под името Dactylorhiza viridis (L.) R.M.Bateman, Pridgeon & M.W.Chase.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Зеленият длетоустник е многогодишно тревисто растение. Стъблото до 25 см високо, листнато. Листата обикновено 5, овални или длъгнести. Съцветието длъгнесто или цилиндрично. Прицветниците ланцетни, дълги колкото цветовете, с по 3 жилки. Околоцветните листчета почти до половина сраснали помежду си, зеленикави, овални, събрани в шлем. Устната насочена надолу, длъгнесто линейна, отгоре с две изправени плочици, отпред тризъбеста. Шпората къса, във вид на торбичка, впоследствие изкривена. Цъфти май-юли3.
В предпланинските и планинските пасища и ливади, редките горички и храсталаци4.
Стара планина, Витоша, Люлин, Осогово, Конявска планина, Рила, Пирин, Славянка5, Средни Родопи от 1000 до 2400 м надм. височина6.
Карта показваща естественото разпространение на Зеления длетоустник по флористични райони (оцветените в сиво)7:
В полярните области и планините на Европа, Азия и Северна Америка8.
Карта на общото разпространение на Зеления длетоустник9:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Стоянов, Н. 1964. Флора на Народна Република България, том II, София.
4 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.
5 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
8 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.
9 Dactylorhiza viridis (L.) R.M.Bateman, Pridgeon & M.W.Chase | Plants of the World Online | Kew Science.