Обикновен анакамптис. Пирамидален анакамптис
Anacamptis pyramidalis (L.) Rich. - чете се "анака́мптис пирамида́лис"1. Видовото име pyramidalis означава "пирамидален"2.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона. За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията"3.
Обикновенният анакамптис е многогодишно тревисто растение. Грудките почти кълбести. Стъблото до 40 см високо. Листата изправени, линейно ланцетни, на върха си заострени, горните дребни и обгръщат стъблото. Съцветието гъсто, с много цветове, конично или овално. Прицветниците ципести, ланцетни, дълги колкото яйчника или по-дълги. Цветовете дребни, розови или пурпурни. Околоцветните листчета длъгнесто овални, на върха си закръглени, от тях двете външни разперени, другите 3 събрани в шлем. Устната розова, триделна. Трите дяла еднакво дълги, овални, тъпи. Шпората нишковидна, насочена надолу, дълга колкото яйчника или по-дълга от него. Цъфти май-юли4.
В храсталаците, светлите гори, поляни, по-често върху варовик5.
В цялата страна в низини и предпланини, по-малко в долния планински пояс, до около 1000 м надм. височина6.
Средна и Южна Европа, на север до Южна Швеция и Англия, Предна Азия до Кавказ и Иран, Северна Африка7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Стоянов, Н. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.
5 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.
6 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.
7 Стоянов, Н. 1964. Пос. източник.