БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Четириръбеста върбовка

Epilobium tetragonum

Снимки на Четириръбеста върбовка (Epilobium tetragonum)

Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum Epilobium tetragonum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Четириръбеста върбовка.


Латинско име

Epilobium tetragonum L. - чете се "епило́биум тетраго́нум"1. Видовото име sepium означава "четириъгълен"2.


Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Четириръбеста върбовка е многогодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Коренището през есента с приседнали или на къси дръжки розетки. Листата светло- или сивозелени, линейно ланцетни с клиновидна основа. Цветните пъпки изправени или наведени:

Коренището късо, извито нагоре, през есента след цъфтеж с приседнали или късодръжчести розетки от лопатовидни листа, вкореняващи се през зимата.

Стъблото в долната част цилиндрично, голо, лъскаво, нагоре с 2-4 слабо или силно изпъкнали, почти крилати ръбове, излизащи от основата на листата, 15-100 см високо, яко, право или в основата едва възходящо, често разклонено, рядко просто, бледо- или сивозелено до синкавозелено, понякога почервеняващо, почти голо, само ръбовете в горната част и съцветието сивопухести или в горната част гъсто сиво влакнесто; върхът изправен или наведен.

Листата удължено ланцетни и от широката основа постепенно стеснени или линейно ланцетни, към върха стеснени, с тъп или остър връх, 2-6 (-8) см дълги и 5-20 мм широки; средните и долните в основата късо клиновидни, приседнали и от двете страни късо низбягващи по стъблото или в основата постепенно стеснени в къса дръжка и ненизбягващи; листата светлозелени или сиво- до синкавозелени и долните често почервеняващи, по края гъсто или раздалечено и плитко назъбено напилени, голи, почти голи или по ръба и от долната страна по средната жилка късо прилегнало влакнести.

Цветните пъпки елипсовидни, тъпи или късо заострени, изправени или наведени.

Венчелистчетата обратно яйцевидни, на върха изрязани, 2,5-7,0 мм дълги, едва по-дълги или ясно (с 1/3) по-дълги от чашелистчетата, розови или виолетови. Близалцето бухалковидно, ненаделено.

Кутийката 5-8 см дълга, сиво прилегнало влакнеста.

Семената обратно яйцевидни, в основата стеснени, към 1,0-1,5 мм дълги, покрити с дълги брадавички, без прозрачен придатък.

Цъфти юли-септември3.


Местообитание

Единично край потоци и рекички, блата и езера, из влажни, разсветлени гори и сечища, по влажни и тревисти места; апофитно край горски пътища, по ровове и насини, от низините до планинския пояс4.


Разпространение в България

Черноморско крайбрежие (Южно), Предбалкан, Стара планина, Софийски и Витошки район, Пирин, Средна гора (Западна, Лозенска планина), Средин и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, от морското равнище докъм 1400 m надм. височина5.


Общо разпространение

Европа (с изключение на Крайния Север), Северна Африка, Средиземноморие (Източно), Кавказ, Северна Америка6.



Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Закон за биологичното разнообразие.

4 Ганчев, Ив. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, Издателство на БАН, София.

4 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.

5 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.

6 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.


Epilobium tetragonum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2024 BGflora.net