Наведена върбовка.
Epilobium nutans F.W.Schmidt - чете се "епило́биум ну́танс"1. Видовото име nutans означава "наведен"2 откъдето е изведено и българското име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Наведената върбовка е многодишно тревисто растение.
Коренището късо, дъговидно извито в кореновата шийка, надземно с къси тънки презимуващи издънки, снабдени с почти кръгли листа, стеснени в дръжка, вкореняващи се и рано отделящи се от майчиното растение.
Стъблото в долната част голо, с 2 надлъжни листови линии, в горната част нежно късо къдраво влакнесто и често с 4 влакнести листови линии, единично, късо възходящо, 5-20 (-30) см високо, просто.
Листата срещуположни, 1 — 3 см дълги и 2 — 8 мм широки, най-долните по-къси, обратно яйцевидни, с къси дръжки, целокрайни; следващите яйцевидно елиптични или най-горните удължено елиптични, постепенно стеснени, на върха тъпи, приседнали, почти целокрайни.
Съцветието малоцветно, късо влакнесто, преди цъфтеж наведено.
Цветните пъпки продълговато яйцевидни, тъпи.
Чашелистчетата ланцетни, почти голи, червеникави.
Венчелистчетата 3-5 (-6) мм дълги, бледовиолетови, малко или до 2 пъти по-дълги от чашечните дялове. Близалцето бухалковидно, при цъфтеж обградено с прашниците.
Кутийката 3,5-4 см дълга, прилегнало сиво влакнеста, често почервеняваща, наведена, по-късно изправена и слабо оголяваща.
Семената удължено вретеновидни, към 1 (-1,5) мм дълги, кафяви, покрити с твърде нежни брадавички, на върха с прозрачен придатък4.
Цъфти юли-септември.
Влажни силикатни места, край езера, извори, потоци, по мочурливи ливади; на силикатни почви, в субалпийския и алпийския пояс5.
Западна и Средна Стара планина. Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Рила, Западни Родопи и под въпрос във Витоша, от 1600 докъм 2500 метра надморска височина6.
Средна и Южна Европа7.
Карта на общото разпространение на Наведената върбовка8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Ганчев, Ив. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, Издателство на БАН, София.
5 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
7 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.
8 Epilobium nutans F.W.Schmidt | Plants of the World Online | Kew Science - посетен на 11 декември 2024 г.