Влакнеста върбовка

Epilobium hirsutum

Снимки на Влакнеста върбовка (Epilobium hirsutum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Влакнеста върбовка.

Латинско име

Epilobium hirsutum L. - чете се "епило́биум хирзу́тум¹. Видовото име hirsutum означава "влакнест", от където е изведено и българското видово име^2.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Влакнестата върбовка е многогодишно тревисто растение.

Коренището дебело, извито, през цъфтежа подземно развиващо до 18 (-40) см дълги, месести, пълзящи и вкореняващи се презимуващи издънки, с редки, жълтеникави срещуположни люспести листа.

Стъблото цилиндрично или понякога в основата леко ръбесто; 50-100 (-200) см високо, рядко по-ниско (20-30) см, изправено, разперено влакнесто с редки или гъсти дълги тънки власинки и гъсти или редки къси жлезисти и къси прости власинки, понякога дългите власинки наплъстени и почти без жлезисти, в горната част често само с жлезести и прости къси власинки.

Листата удължени ланцетни, яйцевидно ланцетни или широко ланцетни (2-) 4-12 см дълги, 5-35 мм широки, приседнали, в основата клиновидни, полуобхващащи стъблото и късо низбягващи, остро напилени или назъбени, разсеяно или гъсто влакнести до наплъстени.

Цветните пъпки удължено яйцевидни, късо заострени или тъпи, почти голи, пухесто жлезисти или наплъстени, изправени; цветовете единични в пазвите на горните листа.

Хипантият 2-3 мм дълъг.

Чашелистчетата на върха с осилче или острие, влакнести.

Венчелистчетата на върха сърцевидно тъпо изрязани, 10-16 (-20) мм (или рядко 6-9 мм) дълги, розововиолетови до розовопурпурни, в основата с пръстен от власинки, 2 пъти или малко по-дълги от чашечните дялове.

Стълбчето по-дълго от тичинките; близалцето дълбоко, 4-делно, след цъфтеж дяловете завити назад.

Кутийката 4-10 см дълга, към горната част леко разширена, почти гола, жлезисто пухеста, жлезиста или гъсто просто влакнеста.

Семената кафяви, обратно яйцевидни, 1-1,5 мм дълги, покрити с продълговати брадавички.

Цъфти от юни-септември³.

Местообитание

Предимно край потоци и рекички, край блата и езера върху влажни, мокри първични почви, по-рядко по разливи и замочурени места с развити почви; среща се на групи петна или малоразмерни ценози, чисти или с примес на видове от родовете Juncus, Lythrum и др.; по-рядко расте апофитно край горски пътища, по насипи, в ровове, единично или с разни бурени, но тук скоро се измества от по-конкурентните видове, от низините до планинския, но предимно в предпланинския пояс⁴.