Скална върбовка

Epilobium dodonaei

Снимки на Скална върбовка (Epilobium dodonaei)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Скална върбовка.

Латинско име

Epilobium dodonaei Vill. - чете се "епило́биум додоне́и"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Скалната върбовка е полухрастче, с късо, право, разклонено многоглавесто коренище, есента подземно развиващо къси (до 5 см), дебели, месести червенокафяви презимуващи издънки. Стъблата многобройни, 20-100 см високи, обикновено изправени, прости или разклонени, твърди, в основата повече или по-малко вдървенели, цилиндрични, в долната част голи, нагоре късо прилегнало влакнести, в пазвите на листата към цъфтеж с дребни, тънки, неразвити странични клонки. Листата възтвърди, възмесести, последователни, линейни, рядко линейно ланцетни, 2-4 (-6) см дълги и 1-3 мм широки, приседнали или с твърде къси дръжки, отдолу с ясна жлебовидна средна жилка без странични жилки, целокрайни или твърде плитко назъбени, заострени или с тъмно връхче, голи или поне по ръба и по жилките прилегнало късо пухести. Съцветието връхен, къс; рехав грозд. Цветните пъпки продълговато обратно яйцевидни, внезапно или постепенно заострени, изправени до слабо наведени; цветовете правилни, изправено разперени; цветните дръжки с дребни прицветници. Хипантият къс, късо гъсто прилегнало белезникаво влакнест. Чашелистчетата линейни до линейно ланцетни, розововиолетови, с редки, къси прилегнали власинки. Венчелистчетата обратно яйцевидни, без нокът, розововиолетови, 1,5 см дълги, на върха целокрайни или рядко леко изрязани, долните две по-тесни, към 1/4 по-дъл ги от чашелистчетата. Тичинковите дръжки в основата разширени, навътре наклонени (конвергиращи), после нагоре насочени. Стълбчето 7-15 мм дълго, тънко влакновидно, почти равно на тичинките, в основата на 1/3 сивобяло, влакнесто; близалцето 4-делно, дяловете отначало събрани, а след разпръскване на прашеца стълбчето издигнато по-високо от тичинките, дяловете на близалцето разтворени, извити назад. Кутийката до 6 см дълга, късо прилегнало влакнеста. Семената жълтеникаво-кафяви, продълговато обратно яйцевидни, към основата дълго стеснени, 1,5-2,0 мм дълги, с дребни брадавички. Цъфти юни-август².

Местообитание

Предимно по склоновете на речните долини (на групи и петна) върху чакълести и песъчливи сипеи, из скални пукнатини, рядко край горски пътища, от предпланинския до субалпийския пояс³.

Разпространение в България

Западна и Средна Стара планина, Витошки район (Витоша, Плана планина), Струмска долина (с. Бобошево, Кюстендилско), Беласица, Пирин, Рила, Средна гора (Западна), Западни (с. Ковачевица, Гоцеделчевско, долината на р. Яденица) и Средни (Асеновград) Родопи. Посочва се за Софийски район (Урум., 1906), Западни гранични планини (Осоговска планина — Китан., 1936), Тракийска низина (Пловдивско- Урум., 1917)⁴.