БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Мишовколистна върбовка
Epilobium alsinifolium Vill. - чете се "епило́биум алзинифо́лиум"1.
Видовото име alsinifolium означава "с листа подобни на (растението) Stellaria alsine"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Мишовколистната върбовка е многогодишно тревисто растение. Отличителни белези на вида са, че стъблото 10-25 см високо, с 1-4 цвята. Коренището с подземни издънки, снабдени с жълтеникави, месести, люсповидни листа. Листата яйцевидно ланцетни, изведнъж заострени, раздалечено плитко изрязано назъбени, Венчелистчетата 6-12 (до 15) мм. Следва подробното описание:
Коренището късо, извито, към цъфтеж и през есента развиващо многобройни подземни издънки, дълги до 7-8 см, с обратно яйцевидни, люсповидни, месести жълтеникави листа.
Стъблото с 2 или 4 надлъжни, често влакнести линии, право или приповдигащо се, 10-25 см високо, понякога слабо разклонено, голо.
Средните и горните листа яйцевидно ланцетни или яйцевидни, изведнъж стеснени в тъп връх, 1-2,5 (3) см дълги и 5-15 мм широки, в основата стеснени в къси, 2-4 мм дълги дръжки или почти приседнали, плитко изрязано назъбени, възмесести, тъмнозелени, мазнолъскави, голи; долните листа люсповидни, по-дребни, яйцевидно елиптични, клиновидно стеснени в къса дръжка, почти целокрайни.
Съцветието малоцветно, отначало с наведен връх, цветовете 5-10 мм в диаметър.
Цветните пъпки яйцевидни, късо заострени.
Хипантият 1,5 мм дълъг и 2 мм широк, с редки, жлезести власинки.
Чашелистчетата обикновено линейно ланцетни до елиптично ланцетни, заострени, почти голи, почервеняващи.
Венчелистчетата 6-12 (-15) мм дълги, с около 1/3 до 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, удължено клиновидни, дълбоко изрязани, светло розововиолетови, с 5-6 по-тъмни жилки.
Близалцето тясно бухалковидно, на върха слабо изрязано, не е 4-делно.
Кутийката сравнително дебела, често почервеняваща, младата с разпръснати жлезисти власинки, зрялата гола, на жлезисто влакнеста, 2-5 см дълга дръжка.
Семената вретеновидни, лъскави, бледо сивокафяви, гладки, на върха с прозрачен придатък.
Цъфти юни-септември4.
Расте единично или на групи край потоци, езера, извори, снежни пресни, из замочурени борови насаждения, по мочурливи пасища и мокри скатове – предимно в планинския, субалпийския и алпийския пояс5.
Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска планина) Беласица, Пирин (Северен), Рила, Средна гора (Западна), Западни и Средни Родопи6. По литературни данни расте от 800 докъм 1400 м надм. височина, но на връх Белмекен го намерихме да цъфти над 2000 метра надморска височина7.
Карта показваща естественото разпространение на Мишовколистната върбовка по флористични райони (оцветените в зелено)7:
Карта на общото разпространение на Мишовколистната върбовка (в зелено)8:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Ганчев, Ив. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, Издателство на БАН, София.
5 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.
6 Ганчев, Ив. 1979. Пос. източник.
7 К. Методиев - наблюдение от 1 юли 2024 г.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
8 Epilobium alsinifolium Vill. | Plants of the World Online | Kew Science.