БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Лечебна ружа

Althaea officinalis

Снимки на Лечебна ружа (Althaea officinalis)

Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis Althaea officinalis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Лечебна ружа, Медицинска ружа.


Латинско име

Althaea officinalis L. - чете се "алте́а официна́лис"1. Видовото име officinalis означава "лечебен"2.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси с ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на растението като билка от естествени находища, освен за лични нужди3. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За корени, каквито се събират от Лечебната ружа, разрешеното количеството за лични нужди е до 1 кг.


Описание и разпознаване

Лечебната ружа е многогодишно тревисто растение, което през първата година развива листа във вид на розетки, а през втората стъбло. То е високо до 1,5 м, окосмено, право, кухо, долу вдървеняло, а отвътре с бяла, мека сърцевина. Листата 50-150 мм дълги и 30-120 мм широки, триъгълно яйцевидни, ненаделени до длановидно наделени, често нагънати, заострени; неравномерно назъбени, сиви до сиво- зелени; блестящи, гъсто звездовидно кадифено влакнести. Цветовете са разположени в пазвите на горните листа с къси дръжки, бели или розови. Чашката е двойна, неопадваща, венчето петлистно, тичинките ca многобройни. Плодът е сложен, дисковиден, съставен от 16-18 радиално разположени плодчета. Семената са бъбрековидни, сиви, люспести. Коренът е силно развит, месест, дебел и разклонен, отвън сиво-жълт, а отвътре бял. Цъфти през юни-септември4, 5.


Местообитание

По влажни ливади, покрай реките, из храсталаците и в шаварите, в равнините, предпланините и планините6.


Разпространение в България

Расте в цялата страна от 0 до 1000 метра надморска височина7.


Общо разпространение

Европа (на юг от Англия, Дания и централните части на европейската част на Русия), Азия, Северна Африка, въведено в Северна Америка8.


Значение

Лечебно9 и хранително растение.


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Корен на медицинската ружа - Radix Althaeae. Понякога се използват и листата, и цветовете на растението Folia et Flores Althaeae10.


Лечебно действие и приложение

Корените от ружа са типичен представител на съдържащи слуз лекарствени средства. По съдържание на активни вещества тя е почти равностойна на лена. Във вода слузните вещества набъбват и образуват характерни колоидни системи. Те покриват лигавиците с тънък слой, който се задържа дълго време и ги предпазва от по-нататъшно дразнене. В резултат на това се подпомага възстановителният процес и се намалява възпалителната реакция. В стомаха това защитно действие е толкова по-ефективно и по продължително, колкото е по-висока е киселинността на стомашния сок.

Извлеците от корени на ружа усилват отхрачването, втечняват възпалителния секрет и активират ресничестия епител. Оказват обезболяващо, успокояващо действие при хронични бронхити, трахеити, ларингити, бронхопневмония и бронхиална астма (Соколов, 1984). Pyжата намира приложение и за лечение на гастрит, хиперацидитет, язва на стомаха, колит, диария, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Слузните вещества предпазват кожата и лигавиците от действието на вредните дразнители. Външно под форма на запарка за компреси се прилага при възпаление на очите и на кожата. Соколов (1984) съобщава за добър лечебен ефект при псориазис. Народната медицина препоръчва корените от ружа и при цистит, бяло течение, а външно под форма на компреси при циреи, рани и други11.


Начин на приложение

Билката (дрогата) се прилага вътрешно под форма на студен извлек. Една супена лъжица корени от ружа се заливат с 300 g студена вода. Оставят се да киснат в продължение на 3 - 6 часа. След прецеждане от извлека се приема на всеки час по 2-4 супени лъжици. Извлекът може да се подслади с мед12.


Време, през което се събира билката

Корените се изваждат през есента, когато съдържанието на слузни вещества e най-голямо (септември-декември) или в ранна пролет (февруари-април). Листата се берат от юли до септември, а цветовете от юни до октомври13.


Начин на бране на билката

Корените се събират чрез изкопаване. Доброкачествена билка се получава от корените на двугодишни растения, корените на едногодишните растения са още тънки и не съдържат достатъчно слуз, а тези на тригодишните екземпляри са вече вдървенели и слузното им вещество е намаляло14.


Начин на сушене и съхранение на билката

След изваждането корените се изчистват от тънките коренчета и от пръстта. След това се обелват, при което се отстраняват ликовите влакна - те са жилави и не позволяват по-късно дрогата да бъде стрита на прах. След това корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Сушенето им трябва да се извърши бързо, за да не се запарят. Изсушените корени са бели или жълтеникавобели, със слаба характерна миризма и сладникав вкус. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържат влага до 14%15.


Химичен състав на билката

Корените на ружата съдържат слузни вещества (около 25 30% със състав галактуронова киселина, хексози и пентози), аспарагин (около 2%), бетаин, лецитин, ситостерин, заха- др. ри (5 - 10%), скорбяла (около 30-35%), пектини (около 11%), дъбилни вещества, липиди (1,5%), етерично масло, витамин С и други16.


Лечебната ружа като хранително растение

От корените на Лечебната ружа в миналото се е приготвяло известното сладкарско изделие "маршмелоу". Всъщност маршмелоу (на англ. marshmallow) е английското име на лечебната ружа. Оригиналните маршмелоу са се приготвяли чрез варене на смес от каша от корени на лечебна ружа и мед до сгъстяване на сместа. Сгъстената смес се прецежда, охлажда се и е готова за употреба. Съвременните маршмелоу се приготвят от захар, вода и желатин - без употреба на корени от Лечебна ружа17.


Български народни имена

За същия вид са (били) известни следните имена от различни краища на България: Божа ръчица; бяла ружа (гр. Костенец, Търново); бял слез; волово око; гюла - (тур.); гюл-фатме - (тур.); дива ружа; зинзивей; обикновена ружа; пъртена ружа; пъртенка; просвурник; просвирняк; ружа - (Ловчанско); сталийска ружа; фатме була - (тур.); фатме; хатем оту - (тур.)18.



Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 За 2022 г. заповедта е № РД-135 от 4 февруари 2022 г., ДВ бр. 13/2022 г.

4 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.

5 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.

6 Маркова, М. 1979. Пос. източник.

7/a> Маркова, М. 1979. Пос. източник.

8 Маркова, М. 1979. Пос. източник.

9 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.

10 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

11 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

12 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

13 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

14 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

15 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

16 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.

17 Marshmallow - Wikipedia.

18 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Althaea officinalis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2022 BGflora.net