Лечебна ружа, Медицинска ружа.
Althaea officinalis L. - чете се "алте́а официна́лис"1. Видовото име officinalis означава "лечебен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси с ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на растението като билка от естествени находища, освен за лични нужди3. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За корени, каквито се събират от Лечебната ружа, разрешеното количеството за лични нужди е до 1 кг.
Лечебната ружа е многогодишно тревисто растение, което през първата година развива листа във вид на розетки, а през втората стъбло. То е високо до 1,5 м, окосмено, право, кухо, долу вдървеняло, а отвътре с бяла, мека сърцевина. Листата 50-150 мм дълги и 30-120 мм широки, триъгълно яйцевидни, ненаделени до длановидно наделени, често нагънати, заострени; неравномерно назъбени, сиви до сиво- зелени; блестящи, гъсто звездовидно кадифено влакнести. Цветовете са разположени в пазвите на горните листа с къси дръжки, бели или розови. Чашката е двойна, неопадваща, венчето петлистно, тичинките ca многобройни. Плодът е сложен, дисковиден, съставен от 16-18 радиално разположени плодчета. Семената са бъбрековидни, сиви, люспести. Коренът е силно развит, месест, дебел и разклонен, отвън сиво-жълт, а отвътре бял. Цъфти през юни-септември4, 5.
По влажни ливади, покрай реките, из храсталаците и в шаварите, в равнините, предпланините и планините6.
Расте в цялата страна от 0 до 1000 метра надморска височина7.
Европа (на юг от Англия, Дания и централните части на европейската част на Русия), Азия, Северна Африка, въведено в Северна Америка8.
Лечебно9 и хранително растение.
Корен на медицинската ружа - Radix Althaeae. Понякога се използват и листата, и цветовете на растението Folia et Flores Althaeae10.
Корените от ружа са типичен представител на съдържащи слуз лекарствени средства. По съдържание на активни вещества тя е почти равностойна на лена. Във вода слузните вещества набъбват и образуват характерни колоидни системи. Те покриват лигавиците с тънък слой, който се задържа дълго време и ги предпазва от по-нататъшно дразнене. В резултат на това се подпомага възстановителният процес и се намалява възпалителната реакция. В стомаха това защитно действие е толкова по-ефективно и по продължително, колкото е по-висока е киселинността на стомашния сок.
Извлеците от корени на ружа усилват отхрачването, втечняват възпалителния секрет и активират ресничестия епител. Оказват обезболяващо, успокояващо действие при хронични бронхити, трахеити, ларингити, бронхопневмония и бронхиална астма (Соколов, 1984). Pyжата намира приложение и за лечение на гастрит, хиперацидитет, язва на стомаха, колит, диария, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Слузните вещества предпазват кожата и лигавиците от действието на вредните дразнители. Външно под форма на запарка за компреси се прилага при възпаление на очите и на кожата. Соколов (1984) съобщава за добър лечебен ефект при псориазис. Народната медицина препоръчва корените от ружа и при цистит, бяло течение, а външно под форма на компреси при циреи, рани и други11.
Билката (дрогата) се прилага вътрешно под форма на студен извлек. Една супена лъжица корени от ружа се заливат с 300 g студена вода. Оставят се да киснат в продължение на 3 - 6 часа. След прецеждане от извлека се приема на всеки час по 2-4 супени лъжици. Извлекът може да се подслади с мед12.
Корените се изваждат през есента, когато съдържанието на слузни вещества e най-голямо (септември-декември) или в ранна пролет (февруари-април). Листата се берат от юли до септември, а цветовете от юни до октомври13.
Корените се събират чрез изкопаване. Доброкачествена билка се получава от корените на двугодишни растения, корените на едногодишните растения са още тънки и не съдържат достатъчно слуз, а тези на тригодишните екземпляри са вече вдървенели и слузното им вещество е намаляло14.
След изваждането корените се изчистват от тънките коренчета и от пръстта. След това се обелват, при което се отстраняват ликовите влакна - те са жилави и не позволяват по-късно дрогата да бъде стрита на прах. След това корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Сушенето им трябва да се извърши бързо, за да не се запарят. Изсушените корени са бели или жълтеникавобели, със слаба характерна миризма и сладникав вкус. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържат влага до 14%15.
Корените на ружата съдържат слузни вещества (около 25-30% със състав галактуронова киселина, хексози и пентози), аспарагин (около 2%), бетаин, лецитин, ситостерин, захари (5-10%), скорбяла (около 30-35%), пектини (около 11%), дъбилни вещества, липиди (1,5%), етерично масло, витамин С и други16.
От корените на Лечебната ружа в миналото се е приготвяло известното сладкарско изделие "маршмелоу". Всъщност маршмелоу (на англ. marshmallow) е английското име на лечебната ружа. Оригиналните маршмелоу са се приготвяли чрез варене на смес от каша от корени на лечебна ружа и мед до сгъстяване на сместа. Сгъстената смес се прецежда, охлажда се и е готова за употреба. Съвременните маршмелоу се приготвят от захар, вода и желатин - без употреба на корени от Лечебна ружа17.
За същия вид са (били) известни следните имена от различни краища на България: Божа ръчица; бяла ружа (гр. Костенец, Търново); бял слез; волово око; гюла (тур.); гюл-фатме (тур.); дива ружа; зинзивей; обикновена ружа; пъртена ружа; пъртенка; просвурник; просвирняк; ружа - (Ловчанско); сталийска ружа; фатме була (тур.); фатме; хатем оту (тур.)18.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 За 2022 г. заповедта е № РД-135 от 4 февруари 2022 г., ДВ бр. 13/2022 г.
4 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
5 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.
6 Маркова, М. 1979. Пос. източник.
7/a> Маркова, М. 1979. Пос. източник.
8 Маркова, М. 1979. Пос. източник.
9 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
10 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
11 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
12 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
13 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
14 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
15 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
16 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
18 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.