БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Исополистна блатия.
Lythrum hyssopifolia L. - чете се „ли́трум хисопифо́лиа“1. Видовото име hyssopifolia на латински означава „исополистен“2 - т. е. с листа, подобни на растението Исоп (Hyssopus officinalis).
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Исополистната блатия е едногодишно тревисто растение. Отличителната особеност на вида е, че придатъците на чашката са триъгълно ланцетни, 2-4 пъти по-дълги от чашелистчетата. Следва подробно описание3:
Корените нишковидни.
Стъблото високо 5-25 (рядко до 60) cm, изправено, неразклонено или разклонено от основата, сивозелено, голо, в горната част четиристенно с тесни крилати, хрущялни ръбове.
Листата голи, приседнали, последователни; долните продълговато елиптични или елиптично ланцетни, на върха заострени, към основата закръглени или стеснени, често срещуположни, 8-25 mm дълги и 1-6 mm широки; средните ланцетни, 6-25 mm дълги и 0,8-4 mm; горните линейни, 6-22 mm дълги и 0,5-2 mm широки, към основата и върха си стеснени, късо заострени, често с подвит ръб.
Цветовете единични или по два в пазвите на листата, с 0,2-1,5 mm дълги дръжки; прицветниците ципести, шиловидно заострени, 0,6-2 mm дълги, 0,2-0,4 mm широки, 3-6 пъти по-дълги от хипантия.
Хипантият тръбест, 4-6 mm дълъг и 1-1,5 mm широк, с 8-12 жилки.
Чашелистчетата са 4-6 на брой, широко триъгълни, делтовидни, ципести, 0,2-0,3 mm дълги, заострени; придатъците са от 4 до 6, триъгълно ланцетни, шиловидно заострени, около 1 mm дълги и 0,2 mm широки, изправени или леко извити встрани.
Венчелистчетата са от 4 до 6, розови, елиптични или продълговати, 1,6-3 mm дълги, около 1 mm широки, 1,5-2 пъти по-къси от хипантия.
Тичинките са 4-6, заловени под средата в тръбицата на хипантия, скрити в нея.
Яйчникът 2-2,5 mm дълъг; стълбчето около 2 mm дълго, на върха с топчесто близалце.
Кутийката цилиндрична, закръглена в основата и на върха, 4-5 mm дълга и 1-1,5 mm широка, малко по-дълга от тръбестия хипантий или равна с него. Семената триъгълно яйцевидни, 0,8-0,9 mm дълги и 0,4-0,6 mm широки.
Цъфти юни-август.
Влажните ливади, временно заблатените места, из засъхващите локви и други4.
Южно Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Струмска долина, Рила, Западни и Средни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста област и Знеполски район; от морското равнище до 1900 m надм. височина5.
Карта, показваща естественото разпространение на Исополистната блатия по флористични райони (оцветените в зелено)6:

Карта на общото разпространение на Исополистната блатия7 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен (интродуциран) от човека):

Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 К. Методиев.
3 Делипавлов, Д. 1979. В: Флора на Н. Р. Република България. Том VІІ. София.
4 Делипавлов, Д. 1979. Пос. източник.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
7 Dracocephalum officinale (L.) Y.P.Chen & B.T.Drew | Plants of the World Online | Kew Science.