БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Иглолистна хуперция, Иглолистен плаун
Huperzia selago (L.) Bernh. ex Schrank & Mart. - чете се „хупе́рциа села́го“1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Иглолистната хуперция е многогодишно тревисто растение.
Стъблото високо 5-35 см, възходящо, вилужно разклонено.
Клончетата сближени, често събрани в снопчета, повече или по-малко еднакво дълги.
Листата линейно ланцетни, корави, заострени, целокрайни, рядко слабо назъбени, спирално разположени, гъсто припокриващи керемидообразно стъблото, разперени до извити назад, дълги 6—9 мм.
Спорангиите са бъбрековидни, разположени от вътрешната страна в основата на листа от средната част на стъблото (частта му от последната година). Спороносните листа еднакви по форма с останалите.
Спороноси юли-октомври3.
Влажни скалисти, най-често полусенчести и сенчести места със северно изложение в планинския и високопланинския пояс на високите планини4.
Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Беласица; от 1500 до 2800 метра надморска височина5.
Карта показваща естественото разпространение на Иглолистната хуперция по флористични райони (оцветените в зелено)6:
Карта на общото разпространение на Иглолистната хуперция7 (териториите и държавите оцветени в зелено):
Народно средство за получаване на жълта боя за вълнени материали. Съдържа алкалоид селагин. В народната медицина се използва като очистително и за предизвикване на повръщане8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Ахтаров, Б. 1963. Във: Флора на Народна Република България. Том I. Издателство на БАН. София.
4 Ахтаров, Б. 1963. Пос. източник.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
7 Huperzia selago (L.) Bernh. ex Schrank & Mart. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Ахтаров, Б. 1963. Пос. източник.