БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Нисък гарванов лук, Сибторпиев гарвански лук.
Ornithogalum sigmoideum Freyn & Sint. - чете се "орнито́галум сигмо́идеум"1. Видовото име sigmoideum означава "есовиден" - с формата на буквата "s"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Ниският гарванов лук е луковично многогодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Съцветната дръжка къса, почти липсва - съцветието започва от повърхността на почвата. Цветните дръжки след прецъфтяване извити надолу към стъблото, надебелени в основата. Луковицата без малки луковички при основата си. Следва подробното описание:
Луковицата кълбовидна.
Дръжката на съцветието съвсем къса.
Листата линейни, 1-5 мм широки, доста по-дълги от съцветието. Прицветниците продълговато-яйцевидни, слабо издути, малко по-дълги от цветните дръжки.
Цветните дръжки не еднакво дълги, долните след прецъфтяване до 2 см дълги, в основата извити надолу, а към върха си извити нагоре.
Околоцветните листчета продълговати, бели, по гърба с широка зелена ивица.
Плодната кутийка почти кълбовидна, с крилати в горната си част ребра.
Ливадите, пасищата и храсталаците5.
В цялата страна от 0 до 2925 m надморска височина6.
Карта, показваща общото разпространение на Ниския гарванов лук (държавите и териториите, оцветени в зелено)7:

Използва се като декоративно растение. През пролетта дава нектар и се посещава от пчелите8.
Този вид се среща още със следните научни имена (синоними): Ornithogalum sibthorpii Greuter, Ornithogalum nanum Sm. и други.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
3 Й. Раденкова. 1964. Във: Флора на Народна Република България. Том II. София.
4 К. Методиев.
5 Й. Раденкова. 1964. Пос. източник.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
7 Ornithogalum sigmoideum Freyn & Sint | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Й. Раденкова. 1964. Пос. източник.