БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Самодивско цвете

Erythronium dens-canis

Снимки на Самодивско цвете (Erythronium dens-canis)

Erythronium dens-canis Erythronium dens-canis Erythronium dens-canis Erythronium dens-canis Erythronium dens-canis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български наименования

Самодивско цвете, Конски зъб.


Научно наименование

Erythronium dens-canis L. - чете се "еритрониум денс-канис".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Самодивското цвете е луковично многогодишно тревисто растение. Луковицата е удължена, яйцевидно цилиндрична, бяла, с тънка светлокафява обвивка, дава странични дъщерни луковички. Стъблото е високо 10-20 (30) cm. Листата са 2, почти срещуположно разположени, приосновни, яйцевидно елипсовидни, яйцевидно ланцетни или широко до удължено ланцетни, към основата стеснени в дръжка, с влагалище, което обхваща стъблото, отгоре са лъскави, матови или синкавозелени, обикновено с кафявочервени петна, разположени мозаично. Цветовете обикновено единични, много рядко по 2, връхно разположени, наведени надолу. Околоцветникът звънчевиден, с 6 остри ланцетни листчета, дълги до 4,5 cm и до 1 cm широки, извити навън, розови или светлолилави, по-рядко бели или лилавочервени, в основата с жълто или оранжевокафяво петно. Тичинките около 2 пъти от околоцветните листчета, с бели дръжки, прашниците са оловносиви до сини. Стълбчето до 1,5 cm дълго, към върха ясно триделно. Кутийката обратно яйцевидна, с тъпи ръбове, семената сбити с много дребен зародиш. Цъфти февруари - май[1].


Местообитание

Самодивското цвете расте в широколистни гори и храсталаци, по-рядко в смесени и иглолистни гори, върху силикатен и варовит терен. Среща се предимно по предпланинските и планински склонове, между 600 и 1200 метра надморска височина[2].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна[3].


Общо разпространение

Централна и Южна Европа[4].


Значение

Самодивското цвете е украсно (декоративно) растение, което се насажда в градини.


Екологични особености

Самодивското цвете е ефемероид. Ефемероидите са многогодишни тревисти растения развиващи се за кратко време през най-благоприятния за тях сезон, при което след образуването на семената жизнената им дейност се преустановява, надземната им част напълно отмира, а живота на растението се съхранява в подземните им части. В случая при самодивското цвете, растението се развива в гори рано напролет, преди разлистването на дърветата, и така получава необходимата за развитието си светлина, която иначе лятото, поради листата на дърветата, не достига до почвата. Когато се разлистят дърветата и засенчат повърхността под тях, растението вече е завършило развитието си, произвело е семена и е натрупало запасни хранителни вещества в луковиците си за следващата година[5].



Други български имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Конски зъб (Ловеч); Костен зъб (Ботевградско); Крив дедо (Софийско); Кукуляц старец (с. Локорско, Софийско); Кучи зъб (превод от видовото латинско име: dens-canis = кучешки зъб); Наведен дедо (с. Горна Баня, Софийско); Овчарка; Петльово гаче (Трънско); Петльови гащи; Старец[6].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Янев, Ас. 1964. В: Флора на Н. Р. България. Том II. София.

[2] Янев, Ас. 1964. Пос. източник.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Янев, Ас. 1964. Пос. източник.

[5] К. Методиев.

[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Erythronium dens-canis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2014 - 2015 BGflora.net