Самодивско цвете, Конски зъб.
Erythronium dens-canis L. - чете се "еритрониум денс-канис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Самодивското цвете е луковично многогодишно тревисто растение. Луковицата е удължена, яйцевидно цилиндрична, бяла, с тънка светлокафява обвивка, дава странични дъщерни луковички. Стъблото е високо 10-20 (30) cm. Листата са 2, почти срещуположно разположени, приосновни, яйцевидно елипсовидни, яйцевидно ланцетни или широко до удължено ланцетни, към основата стеснени в дръжка, с влагалище, което обхваща стъблото, отгоре са лъскави, матови или синкавозелени, обикновено с кафявочервени петна, разположени мозаично. Цветовете обикновено единични, много рядко по 2, връхно разположени, наведени надолу. Околоцветникът звънчевиден, с 6 остри ланцетни листчета, дълги до 4,5 cm и до 1 cm широки, извити навън, розови или светлолилави, по-рядко бели или лилавочервени, в основата с жълто или оранжевокафяво петно. Тичинките около 2 пъти от околоцветните листчета, с бели дръжки, прашниците са оловносиви до сини. Стълбчето до 1,5 cm дълго, към върха ясно триделно. Кутийката обратно яйцевидна, с тъпи ръбове, семената сбити с много дребен зародиш. Цъфти февруари - май[1].
Самодивското цвете расте в широколистни гори и храсталаци, по-рядко в смесени и иглолистни гори, върху силикатен и варовит терен. Среща се предимно по предпланинските и планински склонове, между 600 и 1200 метра надморска височина[2].
Установен е в цялата страна[3].
Централна и Южна Европа[4].
Самодивското цвете е украсно (декоративно) растение, което се насажда в градини.
Самодивското цвете е ефемероид. Ефемероидите са многогодишни тревисти растения развиващи се за кратко време през най-благоприятния за тях сезон, при което след образуването на семената жизнената им дейност се преустановява, надземната им част напълно отмира, а живота на растението се съхранява в подземните им части. В случая при самодивското цвете, растението се развива в гори рано напролет, преди разлистването на дърветата, и така получава необходимата за развитието си светлина, която иначе лятото, поради листата на дърветата, не достига до почвата. Когато се разлистят дърветата и засенчат повърхността под тях, растението вече е завършило развитието си, произвело е семена и е натрупало запасни хранителни вещества в луковиците си за следващата година[5].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Конски зъб (Ловеч); Костен зъб (Ботевградско); Крив дедо (Софийско); Кукуляц старец (с. Локорско, Софийско); Кучи зъб (превод от видовото латинско име: dens-canis = кучешки зъб); Наведен дедо (с. Горна Баня, Софийско); Овчарка; Петльово гаче (Трънско); Петльови гащи; Старец[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Янев, Ас. 1964. В: Флора на Н. Р. България. Том II. София.
[2] Янев, Ас. 1964. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Янев, Ас. 1964. Пос. източник.
[5] К. Методиев.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.