Бърдун, Бял бърдун.
Asphodelus albus Mill. - чете се "асфоделус албус".
Видът НЕ е защитен. Включен е в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение високо до 1 m. Корените грудковидни, събрани в снопчета. Листата линейни, 1-2 cm широки, голи, събрани при основата на стъблото. Цветовете събрани в просто и гъсто гроздовидно съцветие, дълго до 40 cm. Цветовете са с ланцетни, възкафяви прицветници и къси дръжки. Околоцветникът бял, фуниевиден. Тичинките са дълги, колкото околоцветника. Цъфти през месеците май-юни[1].
Ливади, пасища и храсталаци в планините[2].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и източна), Софийски район, Знеполски район, Рила, Витошки район и Западни гранични планини[3].
Грудестите корени на Бърдуна са богати на скорбяла, поради което могат да се употребяват за храна на домашните животни. Отвара от корените се употребява в народната медицина като кръвочистително средство при обриви, пъпки и други, както и за промиване на рани[4]. Растението е с високи украсни качества.
[1] Вълев, Ст. 1964. Флора на Народна Република България, том IІ. София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.
[4] Вълев, Ст. 1964, пос. съч.