БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Лечебна зайча сянка, Аспержа, Медицинска аспержа
Asparagus officinalis L. - чете се „аспа́рагус официна́лис“1.
Видовото име officinalis означава „лечебен, лекарствен, медицински, аптечен“2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
При събирането на растението като билка с цел да се съхранят находищата на растението да не се изскубват и отрязват надземните части плътно до земята. При бране да се оставят най-малко ⅓ om растенията с добре развити цветоносни стъбла, за да се осигури семенното размножаване и възстановяване на находището. Следващото събиране в същото находище се допуска най-малко след 2 години в зависимост от степента на възстановяване. Да не се събира зайча сянка в райони, където се среща само с единични екземпляри4.
Лечебната зайча сянка е многогодишно тревисто двудомно растение, високо от 40 до 150 cm.
Коренището силно развито, хоризонтално, силно разклонено.
Стъблото 50 до 150 cm високо, изправено, голо с многобройни клонки.
Листата са недоразвити, люсповидни, ципести; в пазвите им се развиват снопчета от 3-6 (до 8), тънки, нишковидни, дълги 1-3 cm видоизменени листовидни клонки (филокладии).
Цветовете са разделнополови, по 1-2 или повече на съчленени дръжки, разположени в пазвите на люсповидните листа.
Околоцветникът е звънчевиден, дълбоко шестделен.
Мъжките цветове са два пъти по-дълги от женските; тичинките са 6 с дръжки равни на дължината на прашниците.
Женските цветове са с тригнезден завръз, късо стълбче и триделно близалце.
Плодът е червена кълбовидна ягода, 5-8 mm в диаметър с 6 черни, почти сферични семена5.
Цъфти април-юни6.
Влажни тревисти места, из ливади, храсталаци, горски поляни и разредени гори, а понякога и като плевел из ниви и градини7.
В цялата страна от морското равнище до 1000 метра надморска височина8.
Карта на общото разпространение на Лечебната зайча сянка9 (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - където е въведен от човека):

Декоративно, лечебно и хранително растение10.
За храна се употребяват младите стъбла, известни под името „аспержи“. Берат се през пролетта. Обикновено се варят или задушават и се използват като зеленчук. Считат се за гурме храна.
Мъжките растения дават най-добрите аспержи.
Аспержите са добър източник на белтъци и влакнини (фибри)11.
Събира се стрък от зайча сянка Herba Asparagi12.
Билката има противовъзпалително, диуретично, лактогонно, по-слабо изразено съдоразширяващо и хипотензивно действие.
Използва се главно в народната медицина като диуретично средство при чернодробни заболявания, хипертония, при обмени нарушения свързани със захарен диабет, при лечение на аденом на простатата и др.
Прилага се под формата на запарка (2-3 чаени лъжички се заливат с 250 ml вряща вода и се вари 5 минути). Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Във ветеринарната практика се използват свежи стръкове за увеличаване на млякото от животните13.
В края на пролетта и началото на лятото (май - юни) по време на пълен цъфтеж14.
Брането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата.
Със сърп или остър нож се отрязват връхните части на облистените цветоносни стъбла с дължина до 30 cm.
Не се берат грубите приосновни части на стъблото.
Набраните стръкове, без да се мачкат и притискат, се поставят рехаво, с цветовете в една посока в кошове, кошници, касети и други съдове, непозволяващи запарването им.
Не се допуска поставянето на стръкове в торби15.
Билката се почиства от попаднали примеси от други растения, от повредени и нападнати от болести и вредители стръкове.
След почистването веднага се разстила на тънък пласт (3-6 cm) върху рамки, стелажи или постелки на сянка в силно проветриви помещения.
В началото на сушенето, докато завяхнат, стръковете се обръщат 1-2 пъти. След това не се обръщат, за да не се оронят листовидните клонки.
Билката е изсушена, когато стъблата при огъване се чупят.
За изсушаване на стръковете могат да се използват сушилни, но температурата не трябва да бъде по-висока от 45°С.
Сухата билка се почиства още веднъж от повредени и променени при сушенето стръкове. Събира се внимателно (рано сутрин или при по-влажно време) на по-дебел пласт в сухо помещение и престоява 2-4 дни за уеднаквяване на влагата, след което е готова за опаковане16.
От 4 kg свежи стръкове се получава 1 kg суха билка17.
Съдържа фуростанолови и спиростанолови стероидни сапонини, наречени аспарагозиди, производни главно на диосгенина, флавоноиди, полизахариди, органични киселини, витамини В, С, каротен и др18.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
6 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
7 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Пос. източник.
9 Asparagus officinalis L. | Plants of the World Online | Kew Science.
10 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Пос. източник.
11 Asparagus officinalis Asparagus, Garden asparagus PFAF Plant Database.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
16 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
17 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
18 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.