Победен лук - чете се "побе́ден".
Allium victorialis L. - чете се "а́лиум викориа́лис"1. Видовото име victorialis означава "побе́ден"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Победният лук е многогодишно тревисто растение. Луковиците цилиндрично конични, 1 — 1,5 см в диаметър, по една или няколко прикрепени върху късо, почти хоризонтално коренище, обвити със светлокафяви или сивокафяви, мрежесто влакнести обвивки. Стъблото 30 — 70 см високо, в долната 1/3 или почти до средата облистено с гладки, често с виолетово обагрени влагалища листа. Листните петури гладки, голи, продълговати, ланцетни или широко елиптични, 10 — 20 см дълги и 2 — 8 см широки, постепенно стеснени в дръжка, 2 — 4 пъти по-къса от петурата. Обвивката на съцветието по-къса от съцветието, запазваща се. Съцветието кълбовидно или полукълбовидно, многоцветно, много гъсто, преди цъфтежа увиснало надолу и затворено в обвивката. Цветните дръжки равни или 2 — 3 пъти по-дълги от околоцветника, при основата без прицветници. Околоцветникът звездовиден. Околоцветните листчета белезникавозелени, със слабо забележими жилки, 4 — 5 мм дълги, елиптични, тъпи, външните малко по-тесни и по-къси. Тичинковите дръжки почти 1,5 пъти по-дълги, сраснали в основата си с околоцветника, цели, от основата постепенно стеснени, тясно триъгълни. Дръжките на вътрешните 1,5 пъти по-широки от дръжките на вътрешните. Плодникът с нишковидно, стърчащо извън околоцветника, стълбче. Плодната кутийка кълбовидно триръбеста, с широки обратно яйцевидни дялове. Семената кълбовидни, черни. Цъфти юни-юли3.
Каменливи алпийски поляни4.
В планините Стара планина, Витоша, Рила и Пирин, където расте над 2000 m надморска височина5.
Планините на Пиренейския полуостров, Централна Франция, Алпите, Карпатите, Западната част на Средиземноморската област, Балканския полуостров, средните области от европейската територия на Русия, Кавказ, Мала Азия, Сибир, Далечния Изток, Индия, Хималаите, Китай, Япония, Северна Америка6.
Победният лук е хранително, лечебно, декоративно и медоносно растение7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.
4 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.
5 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
6 Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.
7 Делипавлов и кол. 2003. Пос. източник.