БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Сибирски лук, Салатен лук

Allium schoenoprasum

Снимки на Сибирски лук (Allium schoenoprasum)

Allium schoenoprasum Allium schoenoprasum Allium schoenoprasum Allium schoenoprasum Allium schoenoprasum Allium schoenoprasum Allium schoenoprasum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Сибирски лук, Салатен лук, Резанец.


Латинско име

Allium schoenoprasum L. - чете се "алиум схенопразум". Среща се и под името Allium sibiricum.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Сибирският лук е многогодишно тревисто растение. Луковицата една или няколко, прикрепена към късо коренище, удължено цилиндрична или конична, 0,75-1 см в диаметър, с кафяви, кожести външни обвивки, понякога леко влакнесто разнищени. Стъблото месесто, 10—60 см високо, гладко или по-рядко грапаво, в долната част и до средата покрито с гладки листни влагалища. Листата 1—2, цилиндрични или при основата полуцилиндрични, 2-6 мм широки, тръбести, гладки, рядко грапави, обикновено по-къси от стъблото. Обвивката на съцветието равна или по-къса от съцветието, късо заострена, често обагрена и запазваща се. Съцветието гъст кълбест сенник. Цветните дръжки неравни по дължина, вътрешните много по-дълги и при основата без прицветници. Околоцветникът тясно звънчевиден, с лъскави бледорозови до розововиолетови листчета, с по-тъмна жилка по средата, 7—17 мм дълги, линейно ланцетни, ланцетни или продълговати, изправени, остри или тъпи, често с извити краища. Тичинковите дръжки 2-3 пъти по-къси от околоцветника, в долната част от е до 1 сраснали помежду си и с околоцветника, цели, изправени. Стълбчето скрито в околоцветника. Плодната кутийка 2-3 пъти по-къса от околоцветника. Цъфти юни-август[1].


Местообитание

Расте по влажни места предимно в планинските ливади, край изворите и потоците във високите части на планините[2].


Разпространение в България

В планините Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западни и Средни Родопи; над 1800 метра надморска височина[3].


Общо разпространение

Цяла Европа, Кавказ, Западната част на Средиземноморската област, Мала Азия, Иран, Средна Азия, Индия, Хималаите, Сибир, Монголия, Далечния Изток, Китай, Северна Америка[4].


Значение

Много красиво растение[5]. Младите нежни листа преди цъфтежа се употребяват за храна. Съдържат белтъчини, мазнини, соли и витамин С. Култивира се като зеленчуково и декоративно растение. По време на цъфтежа се посещава от пчелите заради излъчващия се от цветовете нектар[6].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.

[2] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.

[5] К. Методиев - собств. наблюдение.

[6] Вълев, Ст. & Ив. Асенов. 1964. Пос. източник.


Allium schoenoprasum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net