Сибирски лук, Салатен лук

Allium schoenoprasum

Снимки на Сибирски лук (Allium schoenoprasum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Сибирски лук, Салатен лук, Резанец.

Латинско име

Allium schoenoprasum L. - чете се "а́лиум схено́празум". Среща се и под името Allium sibiricum.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Сибирският лук е многогодишно тревисто растение. Луковицата една или няколко, прикрепена към късо коренище, удължено цилиндрична или конична, 0,75-1 см в диаметър, с кафяви, кожести външни обвивки, понякога леко влакнесто разнищени. Стъблото месесто, 10—60 см високо, гладко или по-рядко грапаво, в долната част и до средата покрито с гладки листни влагалища. Листата 1—2, цилиндрични или при основата полуцилиндрични, 2-6 мм широки, тръбести, гладки, рядко грапави, обикновено по-къси от стъблото. Обвивката на съцветието равна или по-къса от съцветието, късо заострена, често обагрена и запазваща се. Съцветието гъст кълбест сенник. Цветните дръжки неравни по дължина, вътрешните много по-дълги и при основата без прицветници. Околоцветникът тясно звънчевиден, с лъскави бледорозови до розововиолетови листчета, с по-тъмна жилка по средата, 7—17 мм дълги, линейно ланцетни, ланцетни или продълговати, изправени, остри или тъпи, често с извити краища. Тичинковите дръжки 2-3 пъти по-къси от околоцветника, в долната част от е до 1 сраснали помежду си и с околоцветника, цели, изправени. Стълбчето скрито в околоцветника. Плодната кутийка 2-3 пъти по-къса от околоцветника. Цъфти юни-август^[1].

Местообитание

Расте по влажни места предимно в планинските ливади, край изворите и потоците във високите части на планините^[2].

Разпространение в България

В планините Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западни и Средни Родопи; над 1800 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Цяла Европа, Кавказ, Западната част на Средиземноморската област, Мала Азия, Иран, Средна Азия, Индия, Хималаите, Сибир, Монголия, Далечния Изток, Китай, Северна Америка^[4].

Значение

Много красиво растение^[5]. Младите нежни листа преди цъфтежа се употребяват за храна. Съдържат белтъчини, мазнини, соли и витамин С. Култивира се като зеленчуково и декоративно растение. По време на цъфтежа се посещава от пчелите заради излъчващия се от цветовете нектар^[6].