Чернотичинков лук.
Allium melanantherum Pančič - чете се "алиум меланантерум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Чернотичинковият лук е многогодишно тревисто растение, високо от 15 до 40 cm. Листата са по-къси от съцветието. Околоцветните листчета са дълги от 7 до 8,5 mm. Цветните пъпки са елиптични. Дяловете на обвивката на съцветието са яйцевидни в основата си. Преди цъфтеж съцветието е изправено. Цъфти юли - август[1].
Ливади и пасища[2].
Карта показваща естественото разпространение на Чернотичинковият лук по флористични райони (оцветените в сиво)[3]:
Расте от 1000 до 2900 метра надморска височина[4].
Балкански полуостров[5].
Декоративно, хранително и лечебно растение[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.