Червено подъбиче.
Teucrium chamaedrys L. - чете се "теукриум хамедрис".
Видът не е защитен. При събиране за лечебни цели не трябва да се изскубва с корените, тъй като така се унищожават растенията. Да се оставят поне 1/3 от добре развитите растения, за да се осигури семенното размножаване на вида[1].
Дребно полухрастче с едногодишни, приповдигащи се до изправени, 10-30 cm високи, неясно четириръбести стъбла. Листата са срещуположни с 1-6 mm дълги дръжки, с клиновидна основа, 1-4 cm дълги. Венчето червено до розово; горна устна липсва; долната устна е 5-делна с по-голям среден заоблен дял[2]. Цъфти април-юни.
Каменисти, тревисти и храсталачни места.
Установен е в цялата страна. От 0 до 2000 метра надморска височина[3].
Растението е лечебно.
Стрък от червено подъбиче - Herba Teucrii chamaedris.
Стръковете на червеното подъбиче се събират по време на цъфтежа. Изрязва се с нож цялата облистена част над вдървенелите части на стъблото[4].
Билката се суши на сянка в проветриви помещения или под навес. Стръковете се разстилат на тънък (4-5 cm) пласт върху рамки, стелажи или върху застлан с хартия под[5].
Червеното подъбиче има тонизиращо, затягащо, кръвоспиращо и диуретично действие. Запарка от билката се използва като тонизиращо средство на стомашно-чревния тракт: повишава апетита, усилва секрецията на жлъчката, подобрява храносмилането. Прилага се при диарии и хемороиди[6]. Растението да се използва само по лекарско предписание и под лекарски контрол!
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.
[5] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.
[6] Асенов & кол. 1998. Пос. източник.