Алпийски чистец
Stachys alpina L. - чете се "ста́хис алпи́на"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Алпийският чистец е многогодишно тревисто растение. Коренището късо, хоризонтално. Стъблото изправено, 50-100 см високо, просто или разклонено, влакнесто до гъсто влакнесто, към горната част смесено просто и жлезисто влакнесто. Листата яйцевидни или удължено яйцевидни, в основата сърцевидни, към върха постепенно стеснени, по ръба едро назъбени, зелени, от двете страни повече или по-малко влакнести, 5-18 см дълги, 3-9 см широки, приосновните и долните стъблови с дръжки, средните с къси дръжки, най-горните приседнали, присъцветните яйцевидно ланцетни, два пъти по-дълги от прешлените. Цветовете с къси (1-2 мм) дръжки, по 10-20, събрани в класовидно съцветие, най-долните раздалечени. Прицветниците тясно линейни, почти равни на чашката, гъсто бяло влакнести и с жлезисти власинки. Чашката тръбесто звънчевидна, 6-12 мм дълга, зеленолилава с разперени прости и жлезисти власинки, отвътре около отвора с разсеяни дълги власинки; зъбците яйцевидно триъгълни, обилно жлезисто влакнести, горните 3 по-едри, и два пъти по-къси от тръбицата. Венчето 15-22 мм дълго, тръбицата почти равна на чашката; устните тъмно червеновиолетови с рисунък от по-тъмни петна, отвън почти голи или влакнести, горната 4-5 мм дълга, долната 6-10 мм, средният дял широко заоблен, страничните къси. Орехчетата обратно яйцевидни, заоблени 2,2-2,5 мм дълги, 1,8-2 мм широки, кафяви до тъмнокафяви. Цъфти юни-август3.
По открити тревисти места, редки гори и сечища в планините4.
Във флористичните райони: Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска, Влахина, Малешевска), Пирин, Рила, Средна гора и Родопите, от 900 докъм 2200 м надморска височина5.
Западна, Централна и Южна Европа, Кавказ, Югозападна Азия6.
Карта, показваща общото разпространение на Алпийският чистец по държави (оцветените в зелено)7:
В България са разпространени два подвида. Единият подвид е Stachys alpina subsp. dinarica, при който цялото растение е сивозелено, гъсто влакнесто; стъблото в горната част с редки жлезисти власинки. От този подвид са снимките на растенията показани тук. При другият Stachys alpina subsp. alpina растенията са зелени, рядко влакнести; стъблото в горната част гъсто жлезисто влакнесто8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Коева, Й. 1989. В: Флора на Народна Република България, том ІX, София.
4 Коева, Й. 1989. Пос. източник.
5 Коева, Й. 1989. Пос. източник.
6 Коева, Й. 1989. Пос. източник.
7 Stachys alpina L. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Коева, Й. 1989. Пос. източник.