БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Качулест конски босилек

Salvia forskahlei

Снимки на Качулест конски босилек (Salvia forskahlei)

Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei Salvia forskahlei

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Качулест конски босилек, Форскалева какула.


Латинско име

Salvia forskahlei L. - чете се „са́лвиа форска́леи“1.

Родовото име Salvia е старото латинско име на Градинския чай (Salvia officinalis) и произлиза от латинската дума salvus, която означава „безопасен“, „сигурен“ или „здрав“ и производния от нея глагол salvare („спасявам“ или „лекувам“). Това си име Градинският чай дължи на обстоятелството, че растението се е използвало и се използва и сега за лечение на рани, възпаления и храносмилателни разстройства2.

Видовото име forskahlei е дадено в чест на финландския ботаник Пер Форскол (Pehr Forsskål, 1732 - 1763 г.), който е бил ученик на Карл Линей, основателят на съвременната ботаническа номенклатура и систематика, и който е описал растението за науката3.


Природозащитен статут и опазване

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона с името Salvia forskaohlei4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.


Описание и разпознаване

Качулестият конски босилек е многогодишно тревисто растение.

Стъблото 15-120 см високо, изправено, просто или слабо разклонено с повече или по-малко гъсти, прости и жлезисти власинки.

Листата цели, 50-300 мм дълги и 30-230 мм широки, обикновено лировидни, по-рядко широко яйцевидни, в основата повече или по-малко сърцевидни или уховидни, на върха тъпи, напилени или кръгло назъбени; от двете страни с дълги прилегнали жлезисти власинки, зелени; дръжките 5-120 (-160) мм дълги с прилегнали, жлезисти и къси прости власинки.

Присъцветниците недостигащи върха на чашката, яйцевидни, приседнали, на върха удължени с гъсти жлезисти власинки; трайни.

Цветовете събрани в прешлени, включващи от 2 до 8, по рядко до 12 цвята. Прешлените в съцветието от 10 до 16 на брой, повече или по-малко раздалечени. Оста на съцветието с дълги жлезисти и къси прости власинки.

Цветните дръжки 2-5 мм дълги, изправени до леко разперени, с повече или по-малко къси жлезисти и прости власинки, в основата с два линейни, с жлезисти власинки прицветника.

Чашката 5-10 мм дълга, яйцевидно камбанковидна с гъсти жлезисти власинки, при плода разрастваща се; горната устна при плода права с къси, еднакво дълги зъбци, долната дълбоко врязана, еднакво дълга или малко по-дълга от горната; всичките зъбци шиловидни.

Венчето 20-30 мм дълго, виолетовосиньо до розовочервено с бяло или жълтеникаво петно и разпръснати жлезисти и прости власинки; горната устна сърповидна, отвътре в основата с две люспици, дълбоко врязана, по-къса от долната; последната увиснала с широко закръглени странични дялове и среден, по-къс от тях, яйцевиден, леко врязан вълновиден дял; тръбицата обратно извита, по-дълга от чашката, отвътре с разпръснати по цялата дължина власинки.

Тичинките едва по-дълги от горната устна; съчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковата връзка; дръжките по-къси от прашниковите връзки; рамената нееднакви; долната прашникова торбичка редуцирана в една обикновена длетовидна пластинка, стерилна.

Стълбчето значително по-дълго от горната устна.

Орехчетата 2-5 мм дълги и 2-4 мм широки, обратно яйцевидни, светлокафяви, гладки.

Цъфти юни-юли5.


Местообитание

Сенчести гористи места и из храсталаците в равнините, предпланините и планините6.


Разпространение в България

Черноморско крайбрежие (Китен), Източна Стара планина (между с. Голица и Доброван, Бургаско и около с. Веселиново и Риш, Шуменско), Тунджанска хълмиста равнина (между с. Голямо Крушево и Деница, Ямболско) и Странджа; от около 50 докъм 600 m надм. височина7.

Карта, показваща разпространението на Качулестия конски босилек по флористични райони8 (оцветените в зелено):

Salvia forskahlei


Общо разпространение

Балкански полуостров (европейската част на Турция), Югозападна Азия (северните части на Мала Азия)9.

Карта на общото разпространение на Качулестия конски босилек10 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво - където е въведен):

Salvia forskahlei


Значение

Отглежда се като декоративно растение11.


Синоними

Видът се среща със следните имена: Salvia forskaohlii, Salvia forskaohlei, Salvia forskaehlei, Salvia forskahlei12.


Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Издателство „Матком“. София.

2 Salvia - grokipedia.com.

3 Salvia forskahlei - Wikipedia.

4 Закон за биологичното разнообразие.

5 Маркова, М. 1989. Във: Флора на Н. Р. Република България. Том ІX. Издателство на БАН. София.

6 Маркова, М. 1989. Пос. източник.

7 Маркова, М. 1989. Пос. източник.

8 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.

9 Маркова, М. 1989. Пос. източник.

10 Salvia forskahlei L. | Plants of the World Online | Kew Science.

11 К. Методиев.

12 К. Методиев.


Salvia forskahlei in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2026 BGflora.net