БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Качулест конски босилек, Форскалева какула.
Salvia forskahlei L. - чете се „са́лвиа форска́леи“1.
Родовото име Salvia е старото латинско име на Градинския чай (Salvia officinalis) и произлиза от латинската дума salvus, която означава „безопасен“, „сигурен“ или „здрав“ и производния от нея глагол salvare („спасявам“ или „лекувам“). Това си име Градинският чай дължи на обстоятелството, че растението се е използвало и се използва и сега за лечение на рани, възпаления и храносмилателни разстройства2.
Видовото име forskahlei е дадено в чест на финландския ботаник Пер Форскол (Pehr Forsskål, 1732 - 1763 г.), който е бил ученик на Карл Линей, основателят на съвременната ботаническа номенклатура и систематика, и който е описал растението за науката3.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона с името Salvia forskaohlei4. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Качулестият конски босилек е многогодишно тревисто растение.
Стъблото 15-120 см високо, изправено, просто или слабо разклонено с повече или по-малко гъсти, прости и жлезисти власинки.
Листата цели, 50-300 мм дълги и 30-230 мм широки, обикновено лировидни, по-рядко широко яйцевидни, в основата повече или по-малко сърцевидни или уховидни, на върха тъпи, напилени или кръгло назъбени; от двете страни с дълги прилегнали жлезисти власинки, зелени; дръжките 5-120 (-160) мм дълги с прилегнали, жлезисти и къси прости власинки.
Присъцветниците недостигащи върха на чашката, яйцевидни, приседнали, на върха удължени с гъсти жлезисти власинки; трайни.
Цветовете събрани в прешлени, включващи от 2 до 8, по рядко до 12 цвята. Прешлените в съцветието от 10 до 16 на брой, повече или по-малко раздалечени. Оста на съцветието с дълги жлезисти и къси прости власинки.
Цветните дръжки 2-5 мм дълги, изправени до леко разперени, с повече или по-малко къси жлезисти и прости власинки, в основата с два линейни, с жлезисти власинки прицветника.
Чашката 5-10 мм дълга, яйцевидно камбанковидна с гъсти жлезисти власинки, при плода разрастваща се; горната устна при плода права с къси, еднакво дълги зъбци, долната дълбоко врязана, еднакво дълга или малко по-дълга от горната; всичките зъбци шиловидни.
Венчето 20-30 мм дълго, виолетовосиньо до розовочервено с бяло или жълтеникаво петно и разпръснати жлезисти и прости власинки; горната устна сърповидна, отвътре в основата с две люспици, дълбоко врязана, по-къса от долната; последната увиснала с широко закръглени странични дялове и среден, по-къс от тях, яйцевиден, леко врязан вълновиден дял; тръбицата обратно извита, по-дълга от чашката, отвътре с разпръснати по цялата дължина власинки.
Тичинките едва по-дълги от горната устна; съчленени в мястото на свързване на тичинковата дръжка с прашниковата връзка; дръжките по-къси от прашниковите връзки; рамената нееднакви; долната прашникова торбичка редуцирана в една обикновена длетовидна пластинка, стерилна.
Стълбчето значително по-дълго от горната устна.
Орехчетата 2-5 мм дълги и 2-4 мм широки, обратно яйцевидни, светлокафяви, гладки.
Цъфти юни-юли5.
Сенчести гористи места и из храсталаците в равнините, предпланините и планините6.
Черноморско крайбрежие (Китен), Източна Стара планина (между с. Голица и Доброван, Бургаско и около с. Веселиново и Риш, Шуменско), Тунджанска хълмиста равнина (между с. Голямо Крушево и Деница, Ямболско) и Странджа; от около 50 докъм 600 m надм. височина7.
Карта, показваща разпространението на Качулестия конски босилек по флористични райони8 (оцветените в зелено):

Балкански полуостров (европейската част на Турция), Югозападна Азия (северните части на Мала Азия)9.
Карта на общото разпространение на Качулестия конски босилек10 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво - където е въведен):

Отглежда се като декоративно растение11.
Видът се среща със следните имена: Salvia forskaohlii, Salvia forskaohlei, Salvia forskaehlei, Salvia forskahlei12.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Издателство „Матком“. София.
3 Salvia forskahlei - Wikipedia.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Маркова, М. 1989. Във: Флора на Н. Р. Република България. Том ІX. Издателство на БАН. София.
6 Маркова, М. 1989. Пос. източник.
7 Маркова, М. 1989. Пос. източник.
8 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
9 Маркова, М. 1989. Пос. източник.
10 Salvia forskahlei L. | Plants of the World Online | Kew Science.
11 К. Методиев.
12 К. Методиев.