Риган.
Origanum vulgare L. - чете се "ориганум вулгаре".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Препоръчва при бране да се оставят 1/3 от растенията с развити стъбла за да се осигури възобновяването на вида.
Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и множество изправени, четириръбести стъбла, високи от 30 до 90 cm. Листата са срещуположно разположени, на къси дръжки, с яйцевидна форма, 1-4 cm дълги и 1-2 cm дълги, голи или влакнести, с прозрачни точковидни жлези. Цветовете са събрани в метличести съцветия, разположени са в пазвите на прицветниците, които са виолетови или зелени, припокриват се и са разположени керемидообразно - характерен белег за вида. Венчето е розовочервено, бледорозово или бяло. Тичинките са 4, двете по-дълги излизат над горната устна. Цъфти юни-септември.
Храсталаци, каменливи места, край пътища и др.
Установен е в цялата страна между 0 и 1700 метра надморска височина[1].
Европа и Азия.
Лечебно растение и подправка.
Стрък от риган - Herba Origani.
Стръковете се събират по време на цъфтеж, като се отрязват на 20 cm от върха, навързват се на китки и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 35°C[2].
Риганът съдържа етерично масло, дъбилни вещества, витамин С и други[3].
Риганът подпомага отхрачването и успокоява кашлицата, действа потогонно при трахеит, остър и хроничен бронхит, коклюш. Премахва спазмите при болки в стомаха и червата и при метеоризъм. Дрогата има и нервноуспокоително действие, както и други приложения[4].
Външно дрогата се прилага под формата на бани при обриви, лишеи и др. Вътрешно риганът се предписва като запарка. Една-две супени лъжици ситно нарязан риган се запарва с 400 ml кипяща вода. Оставя се да кисне 30 min. От запарката се приема 3 пъти дневно по 60-120 ml според възрастта[5]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар. Растението се употребява и като тонизираща напитка под формата на чай - приготвя се, като една чаена лъжичка от билката кипи в 200 ml вода в продължение на 5 min.
Видът e изменчив, разделя се на различни подвидове и вариетети, някои от тях са с аромат подобен на чубрица и се използват за подправка.
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България. 4-то преработено и допълнено издание. Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[2] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
[3] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[4] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
[5] Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.