Дълголистна мента.
Mentha longifolia (L.) Hudson - чете се "ме́нта лонгифо́лиа"1.
Видовото име longifolia на латински означава "дълголистен"2, от което е изведено българското име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Дълголистната мента е многогодишно тревисто растение, високо от 40 до 120 cm. Листата са без дръжки (приседнали), продълговато-елиптични или продълговато-ланцетни, дълги от 4 до 9 cm, гъсто овласени. Цветовете са събрани в силно сближени прешлени образуващи връхни класовидни съцветия. Цъфти през месеците юни-октомври3.
По влажни места4.
Установен е в цялата страна5.
Дълголистната мента е етерично-маслено, багрилно, лечебно и медоносно растение и подправка6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Делипавлов и кол. 2003. Пос. източник.
5 Делипавлов и кол. 2003. Пос. източник.
6 Делипавлов и кол. 2003. Пос. източник.