БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Фривалдскиев пчелинок

Marrubium friwaldskyanum

Снимки на Фривалдскиев пчелинок (Marrubium friwaldskyanum)

Marrubium friwaldskyanum Marrubium friwaldskyanum Marrubium friwaldskyanum Marrubium friwaldskyanum Marrubium friwaldskyanum Marrubium friwaldskyanum Marrubium friwaldskyanum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Фривалдскиев пчелинок, Фривалдскиев пчелник.


Латинско име

Marrubium friwaldskyanum Boiss. - чете се "марубиум фривалдскианум".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от закона за биологичното разнообразие[1].

Включен е в Червена книга на Народна Република България, том 1 (1984) с категория "рядък"[2].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим"[3].

В Червена книга на Република България, видът е също с категория "уязвим", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено: "Ограничен ареал, промяна в режима на стопанисване – залесителните мероприятия могат да доведат до ликвидиране на находища. Сукцесионни промени в растителните съобщества – обрастването на тревните съобщества с храсти ограничава пространството за развитие на популациите". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Проучване на биологията и екологията на вида. Мониторинг върху състоянието на популациите"[4].


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Стъблото 20–60 cm високо, в основата много гъсто напластено къдравовлакнесто. Листата на къси дръжки, дълги 1,2–5,5 cm, широки 0,7–3,4 cm, кръгли или елиптични, равномерно напиленоназъбени. Цветовете жълти до кремаво-жълти, събрани в многоцветни прешлени. Венечната тръбица 6–9 mm дълга. Орехчетата дълги 1,2–1,8 mm, елиптични, триръбести, голи[5].


Биология

Цъфти май–юни. Плодоноси юли-август. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена[6].


Местообитание

Видът обитава тревни и разредени храстови съобщества върху плитки, сухи почви, по-често върху варовикова скална основа. С по-висока численост от стотици индивиди се отличава субпопулацията в резерват „Изгорялото гюне“ над Кричим. Останалите субпопулации са малочислени и силно фрагментирани[7].


Разпространение в България

Родопи (Западни и Средни), Тракийска низина; 400–1500 m н. в[8].


Общо разпространение

Български ендемит - расте единствено в България[9].



Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Червена книга на НР България, том 1. растения, 1984, Издателство на БАН.

[3] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[4] Теньо Мешинев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[5] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.

[6] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.

[7] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.

[8] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.

[9] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.


Marrubium friwaldskyanum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2007 - 2019 BGflora.net