Фривалдскиев пчелинок, Фривалдскиев пчелник.
Marrubium friwaldskyanum Boiss. - чете се "марубиум фривалдскианум".
Видът НЕ е защитен от закона за биологичното разнообразие[1].
Включен е в Червена книга на Народна Република България, том 1 (1984) с категория "рядък"[2].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим"[3].
В Червена книга на Република България, видът е също с категория "уязвим", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено: "Ограничен ареал, промяна в режима на стопанисване – залесителните мероприятия могат да доведат до ликвидиране на находища. Сукцесионни промени в растителните съобщества – обрастването на тревните съобщества с храсти ограничава пространството за развитие на популациите". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Проучване на биологията и екологията на вида. Мониторинг върху състоянието на популациите"[4].
Многогодишно тревисто растение. Стъблото 20–60 cm високо, в основата много гъсто напластено къдравовлакнесто. Листата на къси дръжки, дълги 1,2–5,5 cm, широки 0,7–3,4 cm, кръгли или елиптични, равномерно напиленоназъбени. Цветовете жълти до кремаво-жълти, събрани в многоцветни прешлени. Венечната тръбица 6–9 mm дълга. Орехчетата дълги 1,2–1,8 mm, елиптични, триръбести, голи[5].
Цъфти май–юни. Плодоноси юли-август. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена[6].
Видът обитава тревни и разредени храстови съобщества върху плитки, сухи почви, по-често върху варовикова скална основа. С по-висока численост от стотици индивиди се отличава субпопулацията в резерват „Изгорялото гюне“ над Кричим. Останалите субпопулации са малочислени и силно фрагментирани[7].
Родопи (Западни и Средни), Тракийска низина; 400–1500 m н. в[8].
Български ендемит - расте единствено в България[9].
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Червена книга на НР България, том 1. растения, 1984, Издателство на БАН.
[3] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[4] Теньо Мешинев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[5] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.
[6] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.
[7] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.
[8] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.
[9] Теньо Мешинев. 2015. Пос. източник.