Самобайка, Бръшляновидна самобайка.
Glechoma hederacea L. - чете се "глехома хедерацеа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Самобайката е многогодишно тревисто растение. Стъблата пълзящи, вкореняващи се по възлите, дълги 30-80 cm. Чашката на цветовете с 15 жилки, дълга от 5 до 6,5 mm, зъбците на горната ѝ устна триъгълни, 3-4 пъти по-къси от тръбицата. Цъфти април-юни[1].
Влажни места и храсталаци[2].
В цялата страна от морското равнище докъм 1000 метра надморска височина[3].
Самобайката запазва зелени листата и стъблата си под снега, което ѝ позволява да цъфти рано пролетта. Опрашва се от Земните пчели (Bombus). Размножава се предимно вегетативно чрез пълзящите си стъбла[4].
Лечебно, декоративно и хранително растение[5].
Отварата от тази билка се употребява в народната медицина против болки във венците - урбаличе (Stomatites), от което произлиза и едно от народните имена на растението. Също така засилва храносмилателния процес, увеличава апетита, действува против болките в стомаха и червата. Действува омекчително върху дихателните пътища, улеснява отделянето на храчките и се употребява против кашлица, астма и др. Успокоява болките в бъбреците и пикочния мехур. Отварата от Самобойката се препоръчва за топли бани против подагра, пясък и камъни в отделните органи. Отварата от тази билка се дава за засилване млякото у кърмачките. За същата цел се дава и на домашните животни, като растението се нарязва на дребно и се смесва с храната им[6]. Употребата на растението като билка следва да става след консултация с лекар!
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: върбалаче; гергьовденче; гергьовден (Сливенско); земний имел; повлекливо истравниче (Тетевенско); силник (румънски); сладкъна; урбаличе[7].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[5] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.
[7] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Пос. източник.