Ранилист

Betonica оfficinalis

Снимки на Ранилист (Betonica оfficinalis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Ранилист, Лечебен ранилист, Рошовина, Хайдушка билка, Червен вятър.

Латинско име

Betonica оfficinalis L. - чете се "бетоника официналис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси, през последните години, със заповед на министъра на околната среда и водите, се налагат ограничения на събираните количества от растението, извън тези за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения: "билки за лични нужди" за корени и коренища са до 1 kg билка в свежо състояние, събрана от едно лице в рамките на един ден^[1]^[2].

При събиране на корени за билка, трябва да се оставят не по-малко от половината (1/2) от добре развитите растения, за да се осигури размножаването на вида. Изкопаните коренища, които са по-тънки от 5 mm да се заравят отново в почвата. Следващото събиране в същото находище се допуска най-малко след 3 години в зависимост от състоянието на възстановяване. Не трябва да се изваждат коренища от растението в райони, където се среща рядко или е представено с единични екземпляри^[3].

Описание и разпознаване

Ранилистът е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблото е изправено, от 30 до 80 сантиметра високо, четириръбесто, просто, по-рядко в зоната на съцветието разклонено, влакнесто. Листата са цели удължено яйцевидни, в основата сърцевидни, по ръба закръглено назъбени, от 4 до 12 сантиметра дълги и от 2 до 5 см широки. Приосновните листа са с дълги дръжки, обикновено събрани в розетка. Стъбловите листа са две-три двойки, с къси дръжки, а най-горните листа са приседнали (без дръжки). Цветовете са събрани на върха на стъблото в сближени прешлени, образуващи цилиндрично класовидно съцветие. Чашката е 6-7 мм дълга, зъбците ѝ два пъти по-къси от тръбицата, с осил на върха. Венчето е яркочервено до розово, двуустно. Горната устна плоска или слаба изпъкнала, цяла; долната устна триделна, с много по-голям среден дял. Тичинките са четири. Плодът е сух, разпадащ се на четири кафяви, тристенни орехчета, до 3 милиметра дълги^[4]. Цъфти през месеците юни - август.

Местообитание

Ливади, тревисти места, в храсталаци и редки гори^[5].

Разпространение в България

В цялата страна от морското равнище докъм 1400 метра надморска височина^[6].

Значение

Ранилистът е лечебно, багрилно, хранително и медоносно растение^[7].

Употребяем част за лечебни цели (билка)

Коренище от Ранилист - Rhizoma Betonicae^[8].

Време и начин на бране на билката

Коренищата от Ранилист се събират през есента (септември-октомври), когато надземните части завяхват и отмират. Изкопават се с права лопата или копач. Изтръскват се от пръстта, надземната част се изрязва с нож и се пренасят в торби за преработка^[9].

Първична обработка на билката

Събраните коренища се измиват бързо в течаща вода и се отцеждат. Не трябва да се оставят продължително време във вода, за да не се извлекат биологично активните вещества. Нарязват се на късове с дължина между 5 и 15 cm и се разстилат на пласт с дебелина 5-7 cm върху рамки или в проветриви помещения, под навеси или на открито. Билката е суха, когато корените и коренищата при огъване се чупят^[10].

Химичен състав

Коренищата съдържат пиролидинови алкалоиди, танини, сапонини, етерично масло, смоли и други^[11].

Лечебно действие и приложение

Билката от Ранилист притежава регенеративно (ранозаздравяващо), антисептично, спазмолитично, апетитовъзбуждащо и седативно действие. Използва се при стомашно чревни заболявания, възпаление на бъбреците, главоболие, виене на свят, сърдечна невроза, невраглии, хистерия и др. Прилага се под формата на отвара (1 супена лъжица се залива с 500 ml вода и се вари 5 минути). Пие се по 1 винена чаша 2-3 пъти дневно^[12].