Алпийски ацинос

Acinos alpinus

Снимки на Алпийски ацинос (Acinos alpinus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Алпийски ацинос.

Латинско име

Acinos alpinus (L.) Moench - чете се "ацинос алпинус". Среща се и под името Calamintha alpina (L.) Lam.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Алпийският ацинос е многогодишно тревисто растение. Стъблото в основата си отчасти вдървеняло, силно разклонено, с полегнали или приповдигащи се късовлакнести клонки, до 30 cm високи. Листата са елиптични или овални, до 1 cm дълги, голи или слабо влакнести, с 2 до 4 малки зъбчета от всяка страна, с къси дръжки. Цветовете са събрани по 6-10 в пазвите на листата, образуващи почти класовидни съцветия. Чашката влакнеста, червеникава, тръбеста, двуустна, с 13 жилки; зъбците ѝ при плодовете са изправени или разперени, но не се сближават и не затварят отвора ѝ. Венчето 15-22 mm дълго, синьовиолетово или розово, повече от 2 пъти по-дълго от чашката, с права тръбица, долната устна 3 делна, горната плоска, врязана. Цъфти юни-август^[1].

Местообитание

Каменисти и тревисти места във високопланинския и отчасти планинския пояс^[2].

Разпространение в България

Установен е в планините Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица, Осогово; между 1400 и 2900 метра надморска височина^[3].