БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Керемидесто петльово перо, Керемидест гладиолус.
Gladiolus imbricatus L. - чете се "глади́олус имбрика́тус"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Керемидестото петльово перо е многогодишно тревисто растение.
Грудко-луковицата малка, яйцевидна, 1-1,5 см (2 см) в диаметър, люспите и с успоредни нежни влакна, на горния край преплитащи се в тесни удължени килийки.
Стъблото тънко, 30-80 см високо.
Листата 2-3 на брой, 15-16 мм широки, с немногобройни жили.
Долният стъблов лист косо отклонен, често затъпен или отсечен на върха, по-широк от останалите.
Съцветието едностранен, гъст, къс клас.
Цветовете 3-12 (14), сближени, керемидообразно прилягащи един към друг. Прицветните листа около 2 пъти по-къси от цвета, почти еднакви помежду си.
Околоцветникът пурпурен или пурпурновиолетов.
Околоцветните листчета по форма почти еднакви, обратно яйцевидни, с тесни нокти.
Долните околоцветни листчета с белезникави ивички по тях.
Тичинковите дръжки по-дълги от прашниците.
Прашниците от 7 до 9,5 мм дълги.
Близалцата към основата постепенно се стесняват, обратно ланцетни, ресничести.
Плодната кутийка къса, обратно яйцевидна, тъпо триделна, на върха вдлъбната, напречно набръчкана.
Семената крилати.
Цъфти май-юни2.
Ливади и храсталаци3.
В цялата страна от 0 до 2500 м надм. височина4.
Източна и Западна Европа, Западна Азия5.
Карта на общото разпространение на Керемидестото петльово перо (в зелено е показано потвърденото разпространение, в оранжево - непотвърденото, в лилаво - където е въведен от човека)6:

Декоративно растение7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Ковачев, Ив. 1964. В: Флора на Н. Р. България. Том II. Издателство на БАН. София.
3 Ковачев, Ив. 1964. Пос. източник.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Ковачев, Ив. 1964. Пос. източник.
6 Gladiolus imbricatus L. | Plants of the World Online | Kew Science.
7 К. Методиев.