Класовиден многолистник1.
Myriophyllum spicatum L. - чете се "мириофи́лум спика́тум"2. Видовото име spicatum означава "класовиден"3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Класовидният многолистник е многогодишно тревисто, водно растение.
Стъблото (10) 30-140 (200) см дълго, 0,5-4,0 мм в диаметър, разклонено, по-рядко просто, прешленесто.
Листата събрани по 4 в прешлени (по-рядко по 3 или 5 в прешлен), 1,5-3,5 см дълги, 1,2-1,8 (2) см широки, пересто наделени, почти равни или незначително по-дълги от междувъзлията; листните дялове 0,8-1,0 (2,5) см дълги, нишковидни, гладки, голи.
Класът 3-8 см дълъг, 1-3 мм широк, връхно разположен.
Цветовете по 4 в прешлените, долните женски, средните двуполови, горните мъжки.
Прицветниците 3, кръгли до продълговато яйцевидни, тъпо заострени; средният 0,8-1,5 (1,7) мм дълъг, 0,6-1,3 мм широк, до 2 пъти по-дълъг от страничните, при женските цветове равен или рядко по-дълъг от цвета, по ръба назъбен или дълбоко гребеновидно наделен, при мъжките до 3 пъти по-къс от цвета, целокраен.
Чашката на мъжките цветове 0,6-1,2 мм дълга, до 0,7 мм широка, с 4 бразди, до половината разделена, гола; чашечните дялове до 0,3-1,0 мм дълги, 0,2-0,4 мм широки, широко триъгълни, голи. Венчелистчетата 1,5-2,5 мм дълги, 1-1,5 мм широки, яйцевидни, със заоблен връх, извити навън, голи, бледорозови; тичинките 8.
Женските цветове с 0,5-1,1 мм дълга и до 0,5 мм широка, тръбеста, почти цяла гола чашка; венчелистчетата 0,4-0,6 мм дълги, 0,3-0,5 мм широки, широко яйцевидни до почти кръгли, завити навьи, розови, голи, почти равни на чашката.
Плодът 2,7-3,2 мм в диаметър; орехчето до 2 мм дълго, до 1,5 мм широко, фино брадавчесто, кафяво.
Цъфти юни-юли5.
Застояли и банно течащи води, блата и езера, в низините и предпланините докъм 500 метра надморска височина6.
Карта показваща естественото разпространение на Класовидния многолистник по флористични райони (оцветените в зелено)7:
Карта на общото разпространение на Класовидния многолистник (в зелено е показано потвърденото разпространение, в оранжево - непотвърденото, в лилаво - където е въведен)10:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Йорданов, Д. и Н. Андреев. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, издателство на БАН, София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
4Закон за биологичното разнообразие.
5 Йорданов, Д. и Н. Андреев. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, издателство на БАН, София.
6 Йорданов, Д. и Н. Андреев. 1979. Пос. източник.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
8 Myriophyllum spicatum L. | Plants of the World Online | Kew Science.