Силивряк, Родописки силивряк

Haberlea rhodopensis

Снимки на Силивряк (Haberlea rhodopensis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Силивряк, Родописки силивряк, Шап, Хаберлея.

Латинско име

Haberlea rhodopensis Friv. - чете се "хабе́рлеа родопе́нзис"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона. За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията"².

Описание и разпознаване

Силиврякът е многогодишно тревисто растение. Коренището вретеновидно, корените нишковидни. Листата събрани в плътна приосновна розетка, 3-8 см дълги, 2-4 см широки, твърди до месести, обратно яйцевидни до яйцевидно продълговати, на върха слабо заострени до тъпи, в основата постепенно стеснени в плоска, крилата дръжка; едро, кръгло назъбени, отгоре прилегнало влакнести до почти голи, тъмнозелени, слабо лъскави; отдолу, особено по жилките по-гъсто прилегнало четинесто влакнести, светлозелени; по ръба гъсто, повече или по-малко къдраво влакнести. Цветоносните стъбла прости, многобройни, 6-15 см високи, разпръснато влакнести; на върха с 1 до 5 (9) цвята; под цветовете с два прицветника, 5-10 мм дълги, срещуположни, нишковидни, слабо влакнести. Чашката 5-15 мм дълга, дълбоко 5-делна, обикновено почти равна на цветната дръжка; чашката и цветните дръжки разпръснато влакнести. Венчето 15-35 мм дълго, бледосивкавовиолетово, отвътре влакнесто. Кутийката обратно конична, двугнездна, почти равна на чашката. Семената многобройни, продълговати. Цъфти май-юли³.

Местообитание

По силикатни и варовити скални места, най-често в скални пукнатини, предимно в дъбовия и буковия пояс⁴.

Разпространение в България

Предбалкан (покрай р. Осъм край Ловеч), Средна Стара планина, Средни и Източни Родопи, Тракийска низина (край Перущица, Асеновград, Кричим)⁵, Източна Средна гора (над село Домлян, Пловдивско)⁶; от 250 докъм 1400 м надм. височина⁷.

Общо разпространение

Балкански ендемит - освен в България расте и в планините на Североизточна Гърция⁸.

Значение

Декоративно и лечебно растение.

Откриване на растението

Силиврякът е описан като нов за науката вид от унгарския ботаник Емерих (Имре) Фривалдски (1799 – 1870) през 1835 г. по растения събрани в Родопите между гр. Асеновград и с. Бачково през 1934 г. В чест на своя учител Карл Хаберле и на планината Родопи Фривалдски е наименувал растението с латинското (научното) име Haberlea rhodopensis⁹.

Биологични особености

Силиврякът притежава уникалната способност да остава жив много месеци, след като е бил напълно изсушен. Българският ботаник Иван Ганчев е установил, че екземпляри от растението престояли изсушени в хербарии 31 месеца са останали живи и са възстановили своята жизненост след овлажняване. Това природно явление се нарича анабиоза и се среща по-често при лишеи и водорасли и много рядко при цветните растения¹⁰.