Българска тинтявка, Българска горчивка, Българска титнява.
Gentianella bulgarica (Vel.) Holub - чете се "генцианела булгарика". В някои от източниците се среща и под името Gentiana bulgarica Vel.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Българската тинтявка е едногодишно тревисто растение, високо от 5 до 30 cm. Стъблата са изправени, от основата си силно разклонени, с множество цветове. Листата са овални до ланцетни, 2-5 cm дълги. Цветовете са със стърчащи нагоре реснички, разположени в устието на венечната тръбица. Чашката с линейни зъбци, 2-3 пъти по-дълги от тръбицата. Венчето е дълго от 12 до 25 mm, виолетово, синкаво до жълтеникаво и бяло Цъфти юли - октомври1.
Тревисти и каменисти места, ливади и пасища2.
В следните флористични райони: Стара планина (западни и средни), Западни гранични планини, Витоша, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи (средни и западни) и Софийски; от 800 до 2500 метра надморска височина3.
Понтийски вид4.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Флора на Витоша. Изд. "Наука и изкуство". София.
2 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание. Българска фондация "Биоразнообразие". София.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.