Пиренейска тинтява.
Gentiana pyrenaica L. - чете се "генциа́на пирена́ика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Пиренейската тинтява е дребно многогодишно тревисто растение, високо от 4 до 30 cm. Коренището пълзящо. Стъблата прави или възходящи, единични, неразклонени, често силно скъсени, със стерилни издънки. Приосновните листа са 4-8 mm дълги, 1-2 mm широки, тясно ланцетно линейни, заострени, приседнали, с 1 жилка. Стъбловите листа са дълги 3-6 mm. Цветовете са единично разположени на върха на стъблото. Венчето им e дълго 2-3 cm, синьовиолетово, придатъците между венечните дялове са дълги почти колкото самите дялове и венчето изглежда десетделно - т. е. с десет дяла, което е и най-отличителната особеност на вида. Цъфти юни-август[2].
Влажни места и торфени ливади във високопланинския пояс[3].
В планините Рила, Пирин и Витоша, посочва се за Родопите; от 1500 до 2900 метра надморска височина[4].
България, Франция, Испания, Азербайджан, Грузия, Армения, Азиатска Турция, Украйна[5].
При експеримент за проучване на кълняемостта на семената на алпийски растения проведен в Кавказ, семена на Пиренейска тинтява са били заровени в почвата в продължение на 5 години, но през този период нито едно семе от тази тинтява не е поникнало, което авторите обясняват или с това, че семената имат много дълъг период на покой преди поникването си, или за поникването им са нужни специални условия, неизвестни до момента[6].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Кожухаров С. & А. Петрова. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII. Издателство на БАН. София.
[3] Кожухаров С. & А. Петрова. 1982. Пос. източник.
[4] Кожухаров С. & А. Петрова. 1982. Пос. източник.
[5] Marhold, K. (2011): Gentianaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity..
[6] Аджиев Р.К., Онипченко В.Г. 2011. Экспериментальное изучение всхожести погребенных семян альпийских растений – В: Экология растений. Юг России: экология, развитие. № 2, 2011.