Петниста тинтява

Gentiana punctata

Снимки на Петниста тинтява (Gentiana punctata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Петниста тинтява.

Латинско име

Gentiana punctata L. - чете се "генциа́на пункта́та"¹. Видовото име punctata означава "с точки", "на точки"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона³. За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"⁴. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Събиране за лекарство за лични нужди или за търговия на международните пазари, като за целта се изваждат целите растения с коренищата и корените, активизиране на планинския туризъм, строителство на пътища. Ограниченото разпространение, лошото възобновяване, високата смъртност на младите индивиди и ниският темп на нарастване (семеначетата цъфтят на осмата година от поникването) допълнително се отразяват неблагоприятно върху състоянието на популациите и водят до тяхното намаляване и изчезване. Има потенциална заплаха от природни бедствия (пожари). Направените подробни проучвания през последните 10 години върху разпространението на вида в страната установи намаляване и дори изчезване на някои от популациите."

Описание и разпознаване

Петнистата тинтява е многогодишно тревисто растение. Коренището дебело, вертикално, със стерилни издънки; високи 20 — 40 (60) см растения. Стъблата изправени, единични, неясно ръбести, неразклонени, в основата обвити с влагалищата на приосновните листа. Приосновните листа 6 — 10 (15) см дълги, (3) 5 — 7 (9) см широки, яйцевидно ланцетни до почти кръгли, на върха повече или по-малко закръглени или късо заострени, по ръба тясно ципести, назъбени, в основата стеснени в до 1/3 от дължината си дръжка, с 5 — 7 жилки; стъбловите по-къси до почти равни на приосновните, нагоре скъсяващи се, яйцевидно ланцетни или елипсовидно яйцевидни, по ръбовете гладки, приседнали или на съвсем къси дръжки, с 3 — 4 жилки. Цветовете по (1) 2 — 3 (4), приседнали, прешленесто разположени в пазвите на листата, връхният прешлен най-добре развит. Чашката 5 — 7 мм дълга, 4 — 5 пъти по-къса от венчето, звънеста, ципеста, с 2 дълги, изправени, ланцетни и 3 — 5 много къси дяла. Венчето 25 — 30 мм дълго, зеленикавожълто с тъмнолилави точки, 5 — 7 делно, свободните дялове по-къси от венечната тръбица, заоблени; придатъците много къси, закръглени. Тичинките отначало със сраснали, по-късно със свободни прашници. Близалцата разширени, разперени до слабо завити. Кутийката 2,0 — 2,5 см дълга, вретеновидна, с къс карпофор. Семената закръглени, широко ципесто крилати, по повърхността мрежести. Цъфти юни-август⁵.

Местообитание

Расте по алпийски поляни и каменисти склонове, често с голям наклон, сред каменни потоци и сипеи, както и в скални, ниши, почти лишени от почвена покривка. Наклонът на терените варира между 10 и 45º, най-често със северно изложение или със северна компонента. Среща се изключително върху силикатна скална основа. Почвите са предимно планинско-ливадни, силно скелетни, маломощни, често с излаз на скала. Овлажняването е добро, тъй като терените са в близост до езера или снежни преспи⁶.

Разпространение в България

Планините Стара планина, Витошки район, Пирин, Рила; между 1800 и 2700 m н. в. Посочва се за Западни Родопи и Западни гранични планини (Осоговска планина), но през последните 70 години няма данни за тези местообитания⁷.