Балканска детелина

Trifolium trichopterum

Снимки на Балканска детелина (Trifolium trichopterum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Балканска детелина.

Латинско име

Trifolium trichopterum Pančić - чете се "трифо́лиум трихо́петрум"¹. Видовото име trichopterum означава "влакнестокрилата"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Балканската детелина е едногодишно тревисто растение. Стъблата многобройни и често туфести, по-рядко единични или по няколко, 15-30 (40) см високи, изправени, възходящи или лежащи, прости или повече или по-малко разклонени, в основата често полувдървенели, късо прилегнало повече или по-малко влакнести, твърди, плътни. Прилистниците яйцевидно ланцетни, целокрайни в основата без ушички, на 1/2 сраснали, на върха дълго шиловидно източени, ципести, с 1-3 силно изпъкнали жилки, голи или прилегнало повече или по-малко разпръснато влакнести, или почти голи, равни на листните дръжки или най-много 2 — 3 пъти по-къси. Всички листа последователни; листните дръжки равни на листчетата, малко по-къси от тях или рядко до 1 път по-дълги, късо прилегнало влакнести. Листчетата 6-10 мм дълги и 3-5 (7,0) мм широки, обратно яйцевидно клиновидни до обратно яйцевидно сърцевидни, целокрайни или в горната третина плитко назъбени, на върха дълбоко вдлъбнати, с късо осилче, отгоре голи, отдолу винаги повече или по-малко разпръснато късо прилегнало, най-вече по жилките, или равномерно влакнести, с 8-12 прави, вилужно разклонени или съвършено голи, силно изпъкнали жилки, на равни, голи или късо влакнести, 0,5-0,7 мм дълги дръжки. Главичките 12-20 (30) мм дълги, сферични, яйцевидни, най-често при прецъфтяването цилиндрични, рехави, лъжевръхно или пазвено разположени, в основата обвити с присъцветни листа и широко яйцевидните им прилистници. Цветовете 5-6 (7,5) мм дълги, значително разперени по отношение съцветната ос, приседнали, без прицветници, всички плодни. Чашката 3,0-4,0 мм дълга, звънеста, гъсто влакнеста; тръбицата с 5 неясни и 5 по-ясни жилки, гърлото повече или по-малко мазолесто задебелено; зъбците линейно ланцетни, неравни помежду си, долните по-дълги от тръбицата или равни на нея, дълго прилегнало или гъсто разперено влакнести, към върха най-често прилегнало влакнести или голи с една жилка. Венчето светлочервено или червено, при прецъфтяване кафяво, 1,5 пъти по-дълго от чашката. Флагчето с 1/3— 1/2 по-дълго от крилцата, тясно обратно яйцевидно, с къс нокът, гладко. Крилцата ясно по-дълги от ладийката, с елиптична, повече или по-малко в дол- ната половина влакнеста и равна на нокътя петурка, езичето 4-6 пъти по-късо от нокътя. Ладийката с 1/4 по-къса от крилцата, с обратно яйцевидна, повече или по-малко влакнеста, по-къса от нокътя петурка и слабо, много по-късо от нокътя езиче, на върха тъпа. Бобът 1-2-семенен, затворен в чашковата тръбица, кожест. Цъфти май-юли³.

Местообитание

По сухи припечни и каменливи места, по-рядко в отворените горски и храсталачни съобщества, в равнините, предпланините и планините⁴.

Разпространение в България

Западна Стара планина, Софийски район, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Струмска долина, Славянка, Долината на р. Места (гр. Гоце Делчев), Пирин, Рила, Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Странджа; до 1600 метра надморска височина⁵.