БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Инкарнатна детелина, Инкарнатка, Инкарнатска детелина.
Trifolium incarnatum L. - чете се "трифо́лиум инкарна́тум"1. Видовото име incarnatum означава "месночервен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Инкарнатната детелина е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблата единични до много на брой, 20 — 40 (до 50) см високи, изправени, възходящи до полулежащи, тънки или въздебели до кухи, често във възлите стеснени, прости или повече или по-малко разклонени, разперено до полуприлегнало повече или по-малко влакнести, по-рядко почти голи. Прилистниците яйцевидни, по ръба късо назъбени, при основата без ушички, на върха затъпени или късо заострени, до 2/3 от дължината си сраснали, с 3 — 6 разклонени към върха зелени жилки, ципести или тревисти, разпепено влакнести, равни на листните дръжки или най-вече средностъблените много по-къси. Дръжките на средните листа дълги, нишковидни, много по-дълги от листчетата, на горните много по-къси, всички повече или по-малко разперено късо влакнести. Листчетата (5) 8 — 20 (25) мм дълги и (6) 9 — 15 мм широки, сърцевидни или широко обратно яйцевидни, обратно ланцетно клиновидни или почти кръгли, в горната си 1/3 — 1/2 късо назъбени, на върха повече или по-малко вдлъбнати или цели, с 9 — 12 прави,някои към върха вилужно разклонени жилки, от двете страни дълго полуразперено меко влакнести, всички на равни, до 0,5 мм дълги влакнести дръжчици. Съцветните дръжки дебели, прави, до 3 пъти по-дълги от главичките и присъцветните листа. Главичките 10 — 30 (40) мм дълги, удължено яйцевидни до цилиндрични, гъсти или рехави, единични. Цветовете 12 — 14 мм дълги, слабо разперени по отношение съцветната ос, приседнали, без прицветници. Чашката 6 — 8 мм дълга; тръбицата вретеновидно цилиндрична, с 10 силно изпъкнали жилки, гъсто разперено дълго влакнеста, белезникава, в гърлото гъсто дълго бяла влакнеста; зъбците триъгълно шиловидни, почти равни помежду си, горните равни на тръбицата или до 2 пъти по-дълги от нея, дълго разперено влакнести, при боба повече или по-малко разперени. Венчето пурпурно, месночервено, розово или жълтеникаво до бяло, след прецъфтяване кафяво до кестеняво, до 2 пъти по-дълго от чашката. Флагчето с 1/3 по-дълго от крилцата, ланцетно елиптично, цяло, в долната третина стеснено в нокът, гладко. Крилцата по-дълги от ладийката, с ланцетно елиптична, до 2 пъти по-къса от нокътя петурка, езичето дълго клиновидно или елиптично ланцетно, 4 — 6 пъти по-късо от нокътя. Ладийката с ромбично елиптични, до 1/2 по-къси от ноктите петурки, езичето липсва. Бобът яйцевиден, 1 — 2-семенен, изцяло затворен в чашката, ципест. Цъфти май-юли3.
В ливади и открити храсталачни съобщества в низините, предпланините до средния планински пояс4.
В цялата страна от 0 до 1200 метра надморска дължина5.
Естествено расте в Южна и Западна Европа, Средиземноморие. Широко култивирано в Централна и Източна Европа. Пренесена от човека в Централна и Източна Азия, Северна Америка, Кавказ6.
Растение с много добри фуражни качества особено като сенокосно. Богато на витамини7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
4 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.
7 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.