БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Инкарнатна детелина

Trifolium incarnatum

Снимки на Инкарнатна детелина (Trifolium incarnatum)

Trifolium incarnatum Trifolium incarnatum Trifolium incarnatum Trifolium incarnatum Trifolium incarnatum Trifolium incarnatum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Инкарнатна детелина, Инкарнатка, Инкарнатска детелина.


Латинско име

Trifolium incarnatum L. - чете се "трифо́лиум инкарна́тум"1. Видовото име incarnatum означава "менсочервен"2.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Инкарнатната детелина е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблата единични до много на брой, 20 — 40 (до 50) см високи, изправени, възходящи до полулежащи, тънки или въздебели до кухи, често във възлите стеснени, прости или повече или по-малко разклонени, разперено до полуприлегнало повече или по-малко влакнести, по-рядко почти голи. Прилистниците яйцевидни, по ръба късо назъбени, при основата без ушички, на върха затъпени или късо заострени, до 2/3 от дължината си сраснали, с 3 — 6 разклонени към върха зелени жилки, ципести или тревисти, разпепено влакнести, равни на листните дръжки или най-вече средностъблените много по-къси. Дръжките на средните листа дълги, нишковидни, много по-дълги от листчетата, на горните много по-къси, всички повече или по-малко разперено късо влакнести. Листчетата (5) 8 — 20 (25) мм дълги и (6) 9 — 15 мм широки, сърцевидни или широко обратно яйцевидни, обратно ланцетно клиновидни или почти кръгли, в горната си 1/3 — 1/2 късо назъбени, на върха повече или по-малко вдлъбнати или цели, с 9 — 12 прави,някои към върха вилужно разклонени жилки, от двете страни дълго полуразперено меко влакнести, всички на равни, до 0,5 мм дълги влакнести дръжчици. Съцветните дръжки дебели, прави, до 3 пъти по-дълги от главичките и присъцветните листа. Главичките 10 — 30 (40) мм дълги, удължено яйцевидни до цилиндрични, гъсти или рехави, единични. Цветовете 12 — 14 мм дълги, слабо разперени по отношение съцветната ос, приседнали, без прицветници. Чашката 6 — 8 мм дълга; тръбицата вретеновидно цилиндрична, с 10 силно изпъкнали жилки, гъсто разперено дълго влакнеста, белезникава, в гърлото гъсто дълго бяла влакнеста; зъбците триъгълно шиловидни, почти равни помежду си, горните равни на тръбицата или до 2 пъти по-дълги от нея, дълго разперено влакнести, при боба повече или по-малко разперени. Венчето пурпурно, месночервено, розово или жълтеникаво до бяло, след прецъфтяване кафяво до кестеняво, до 2 пъти по-дълго от чашката. Флагчето с 1/3 по-дълго от крилцата, ланцетно елиптично, цяло, в долната третина стеснено в нокът, гладко. Крилцата по-дълги от ладийката, с ланцетно елиптична, до 2 пъти по-къса от нокътя петурка, езичето дълго клиновидно или елиптично ланцетно, 4 — 6 пъти по-късо от нокътя. Ладийката с ромбично елиптични, до 1/2 по-къси от ноктите петурки, езичето липсва. Бобът яйцевиден, 1 — 2-семенен, изцяло затворен в чашката, ципест. Цъфти май-юли3.


Местообитание

В ливади и открити храсталачни съобщества в низините, предпланините до средния планински пояс4.


Разпространение в България

В цялата страна от 0 до 1200 метра надморска дължина5.


Общо разпространение

Естествено расте в Южна и Западна Европа, Средиземноморие. Широко култивирано в Централна и Източна Европа. Пренесена от човека в Централна и Източна Азия, Северна Америка, Кавказ6.


Значение

Растение с много добри фуражни качества особено като сенокосно. Богато на витамини7.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.

4 Кожухаров, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, Издателство на БАН, София.

5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

6 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.

7 Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.


Trifolium incarnatum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net