Алпийска детелина.
Trifolium alpestre L. - чете се "трифо́лиум алпе́стре".[1] Видовото име alpestre означава "алпийски".[2]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Алпийската детелина е многогодишно тревисто растение. Стъблата по няколко, 15-40 cm високи, изправени или възходящи, прости или слабо разклонени. Прилистниците едри, ланцетни или линейно ланцетни, към върха нишковидно източени, целокрайни, без ушички, кожести, сраснали от 2/3 до 3/4 от дължината си с листните дръжки, влакнести. Листата са съставени от 3 листчета (триделни). Отделните листчета са от 2 до 5 cm дълги и 6-12 mm широки, по форма са линейни до линейно елиптични, ланцетно елиптични или елипптично обратно яйцевидни, с целокраен ръб или едва назъбен, на върха затъпени, слабо вдлъбнати или късо заострени, с 5 до 20 основни жилки, които са силно вилужно разклонени и към ръба на листата са дъговидно извити и задебелени, влакнести или голи. Цветовете са събрани в съцветие главичка, дълги 3-5 cm дълги, яйцевидни или сферични, гъсти, многоцветни, единчни или по две на стъбло, от които едната е по-слабо развита. Чашката на цветовете 10-15 mm дълги с 18-20 различно дебели жилки, повече или по-малко влакнести. Венчето пурпурно, тъмночервено, розово или бяло, след прецъфтяване светлокафяво. Бобът яйцевиден, едносеменен, затворени в чашковата тръбица. Цъфти юни - юли.[3]
Расте по каменисти, сухи, тревисти и отворени храсталачни местообитания в предпланините и планините.[4]
В цялата страна между 600 и 2000 метра надморска височина.[5].
Централна, Източна и Южна Европа (на север до Дания), Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия), Сибир.[6]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Кузманов, Ст. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, издателство на БАН, София.
[4] Кузманов, Ст. 1976. Пос. източник.
[5] Кузманов, Ст. 1976. Пос. източник.
[6] Кузманов, Ст. 1976. Пос. източник.