Грах, Посевен грах.
Pisum sativum L. - чете се "пи́зум сати́вум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие2.
Грахът е едногодишно тревисто растение. Отличителната особеност на вида (и рода) са едрите, достигащи 4-6 дори 10 cm прилистници, с които размери често са по-големи от листчетата. Следва подробното описание:
Стъблата повече или по-малко възходящи до полулежащи, 30-120 см високи, жълтозелени или сивозелени, в основата си разклонени или прости.
Прилистниците 4-6 (10) см дълги и 2 —3 см широки, полусърцевцдни, 2-3 пъти по-едри от листчетата, при основата си понякога назъбени и често обагрени с антоциан.
Листчетата 2-3 двойки, 2-4 (5) см дълги и 1-3 см широки, целокрайни.
Съцветието 1-2-цветно, по-късо или слабо надвишава присъцветния лист.
Чашката наполовина по-къса от венчето или по-дълга, на гърба слабо издута, гола; тръбицата звънеста; зъбците до 2 пъти по-дълги от тръбицата, ланцетно триъгълни, по ръба повече или по-малко ципести, на върха късо заострени.
Венчето 2-2,5 (3) см дълго, бяло с розови крилца или бледолилаво. Флагчето 20-25 (30) мм дълго и 18-20 мм широко, почти кръгло или елиптично, на върха силно вдлъбнато, в основата с къс, широк, 3 пъти по-къс от петурката нокът.
Крилцата равни на флагчето и ладийката, пурпурни до тъмнопурпурни, с полукръгла, по-дълга или равна на нокътя петурка, езичето 1/3 от дължината на нокътя.
Ладийката на върха си повече или по-малко заострена, петурката по-дълга от нокътя, пурпурна или зеленикава.
Бобът 5-7 (10) см дълъг и до 2 см широк, гладък или по повърхността неясно жилкуван, неразпукващ се.
Семената 2-8 мм в диаметър, кълбести или ъглести, жълто- до кафявозелени, червеникави или кафяви.
Цъфти май-юли3.
Според литературните данни освен като културно растение в България расте и като плевел в посевите4, но авторът на поместените тук снимки го намери да расте в естествено местообитание - разредена гора и храсти върху стръмен склон5.
В цялата страна от морското равнище докъм 500 метра надморска височина6.
Карта на общото разпространение на Граха (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво - където е въведен)7:
Едно от най-важните хранителни растения. Красиво растение със своите едри цветове8.
Високопланинските растения в България
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Кузманов, Б. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, София.
4 Кузманов, Б. 1976. Пос. източник.
5 К. Методиев, собствено наблюдение от 23 май 2024 г. край с. Буково, общ. Гоце Делчев.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
7 Lathyrus oleraceus Lam. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 К. Методиев.