Короноплодна люцерна.
Medicago coronata (L.) Bartal. - чете се "медика́го корона́та". "Coronata" - буквално означава увенчана[1].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"[2]. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:
"Малобройните популации с ограничено разпространение, трудна кълняемост на семената, нарушаване на хабитатите, утъпкване, паша."
Короноплодната люцерна е едногодишно тревисто растение. Стъблата от 3 до 7 на брой, 10-15 (20) cm високи, изправени или възходящи. Листата триделни. Листчетата от 5 до 8 mm дълги и 4-5 mm широки, обратно яйцевидни до обратно сърцевидни с клиновидна основа. Отличителна особеност за вида е плода (боб), който е 2-3 mm в диаметър, цилиндричен; намотките му са с широка гръбна повърхност, без гръбна жилка; шипчетата му са насочени встрани. Цъфти май-юли[3].
Сухи тревисти и каменливи места върху варовик[4].
Струмска долина (Южна – хълма Кожуха), Родопи (Източни – Ивайловградско, Кърджалийско – с. Ботурче), Тракийска низина (Бесапарски ридове); до 200 m надморска височина[5].
Южна Европа, Средиземноморски район, Северна Африка, Югозападна Азия[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
[2] Ана Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Кузманов, Б. 1976. Флора на Н. Р. България, том VІ.
[4] Кузманов, Б. 1976. Пос. източник.
[5] Ана Петрова. 2015. Пос. източник.
[6] Ана Петрова. 2015. Пос. източник.