Синьо секирче.
Lathyrus venetus (Mill.) Wohlf. - чете се "латирус венетус". Среща се и като Lathyrus variegatus.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Синьото секирче е многогодишно тревисто растение, високо от 20 до 40 cm. Коренището тънко, хоризонтално. Листата са с 2-3 двойки широкоовални, късо заострени и по края ресничести листчета. Цветовете са пурпурночервени, при прецъфтяване сини. Съцветието е съставено от 6 до 20 цвята. Бобът покрит с кафяви жлезисти власинки. Цъфти май - юни[1][2][3].
Храсталаци и светли широколистни гори[4].
Почти в цялата страна с изключение на флористичните райони Странджа и Долината на река Места; от 0 до 1500 метра надморска височина[5].
Източната част на Централна и Югоизточна Европа, Средиземноморието (Източно), Югозападна Азия (Мала Азия)[6].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Китанов, Б. & И. Пенев. 1963. Флора на Витоша. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Кожухаров, Ст. 1976. Флора на Народна Република България, том VІ. София.
[3] К. Методиев - собствено наблюдение.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание. Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[6] Кожухаров, Ст. 1976. Пос. източник.