Скално секирче

Lathyrus saxatilis

Снимки на Скално секирче (Lathyrus saxatilis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Скално секирче.

Латинско име

Lathyrus saxatilis (Vent.) Vis. - чете се "латирус саксатилис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът е включен в Приложение № 2а на Закона за биологичното разнообразие - вид за опазването на чийто местообитания се обявяват защитени територии.

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered)^[1].

В Червена книга на Република България видът е също с категория "критично застрашен", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник за състоянието на популациите е оценено, че "Популациите са фрагментирани и представени с малочислени индивиди". Като заплахи за вида е посочено: "Различни видове стопанска дейност в местообитанията, прекомерна паша и утъпкване, залесяване, разораване и други". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Събиране на семена и съхраняването им в Националната семенна генбанка в гр. Садово"^[2].

Расте в границите на защитена местност "Огняновско-Синитевси рид", община Пазарджик^[3].

Описание и разпознаване

Едногодишно тревисто растение. Високо 10-40 cm. Стъблото без крила. Листата чифтоперести, на върха на дръжката завършват с осилче, без мустачета, листчетата с перести жилки. Прилистниците 2-3 mm дълги. Цветовете единично разположени. Венчелистчетата на цветовете са дълги 4-6 mm. Бобът дълъг 2-2,5 cm. Останалите белези на видът следват общия план на строеж на род Секирче. Цъфти март-май^[4].

Местообитание

Каменисти и скалисти, варовити места^[5].

Разпространение в България

Долината на р. Места (Стъргач пл., над с. Илинден, Гоцеделчевско), Тракийска низина (Бесапарски ридове), в ксеротермния дъбов пояс; на 200–500 m н. в.^[6].