Скално секирче.
Lathyrus saxatilis (Vent.) Vis. - чете се "латирус саксатилис".
Видът е включен в Приложение № 2а на Закона за биологичното разнообразие - вид за опазването на чийто местообитания се обявяват защитени територии.
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered)[1].
В Червена книга на Република България видът е също с категория "критично застрашен", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник за състоянието на популациите е оценено, че "Популациите са фрагментирани и представени с малочислени индивиди". Като заплахи за вида е посочено: "Различни видове стопанска дейност в местообитанията, прекомерна паша и утъпкване, залесяване, разораване и други". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Събиране на семена и съхраняването им в Националната семенна генбанка в гр. Садово"[2].
Расте в границите на защитена местност "Огняновско-Синитевси рид", община Пазарджик[3].
Едногодишно тревисто растение. Високо 10-40 cm. Стъблото без крила. Листата чифтоперести, на върха на дръжката завършват с осилче, без мустачета, листчетата с перести жилки. Прилистниците 2-3 mm дълги. Цветовете единично разположени. Венчелистчетата на цветовете са дълги 4-6 mm. Бобът дълъг 2-2,5 cm. Останалите белези на видът следват общия план на строеж на род Секирче. Цъфти март-май[4].
Каменисти и скалисти, варовити места[5].
Долината на р. Места (Стъргач пл., над с. Илинден, Гоцеделчевско), Тракийска низина (Бесапарски ридове), в ксеротермния дъбов пояс; на 200–500 m н. в.[6].
Средиземноморие, Крим[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[2] Стефан Станев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[6] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.
[7] Стефан Станев. 2015. Пос. източник.