Немска жълтуга.
Genista germanica L. - чете се "гениста германика".
Немската жълтуга е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена в приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като изчезнал (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал), като там е посочено, че видът не е намиран "в последните 50 години"[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[2].
В Червена книга на Република България - 2015 година, видът е включен също с категория "критично застрашен"[3]. В същият източник е посочено:
"Популацията е малочислена и не надвишава 50–100 индивида. По-голямата част от нея е разположена покрай горски път. По-интензивното ползване на пътищата би увеличило вероятността за унищожаване на индивидите".
При наше наблюдение от 2012 г. част от популацията беше унищожена от разполагането на временен склад за дървен материал върху площи, където растеше растението. Други растения бяха унищожени вследствие извършено залесяване[4].
През 2014 г. за опазване на известните находища на вида е обявена защитена местност "Немска жълтуга"[5].
Храст, 10–60 cm висок, с многобройни надземни разклонения. В пазвите на листата обикновено се формират прости, до 2 cm дълги бодли, но понякога такива липсват, както е в българските популации. Листата прости, елиптични, на върха заострени, почти приседнали, целокрайни, без прилистници. Съцветията разположени по върховете на клонките. Чашката дълго влакнеста, двуустна. Цветовете жълти. Бобът 1 cm дълъг, до 0,5 cm широк, влакнест, с 1–2 лещовидни семена, кафяви и гладки. Цъфти май-юни[6].
Както може да се види на снимка 9, поне при някои от българските растения също се развиват бодли[7].
Обитава покрайнините на смърчови и смесени смърчово-бялборови гори. По-голяма част от популацията е разположена покрай горски път[8].
Западни Родопи (в района на яз. „Тошков чарк“ и яз. „Широка поляна“); на около 1600 m н. в.[9].
Централна Европа, Западна Русия[10].
Благодаря на Даниела Иванова и Райна Начева от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, без които снимките на растението нямаше да бъдат възможни (К. Методиев).
[1] Велев, В. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Ива Апостолова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] К. Методиев, лично наблюдение от 2012.
[5] Заповед за обявяване на защитена местност "Немска жълтуга".
[6] Апостолова, 2015. пос. източник.
[7] К. Методиев, лично наблюдение от 2012.
[8] Апостолова, 2015. пос. източник.
[9] Апостолова, 2015. пос. източник.
[10] Апостолова, 2015. пос. източник.