Жаблек

Galega officinalis

Снимки на Жаблек (Galega officinalis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Жаблек, Конски ребра.

Латинско име

Galega officinalis L. - чете се "галега официналис".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

Описание и разпознаване

Стъблото вдървесиняло в основата, изправено, високо от 40 до 150 см. Листата са сложни, нечифтоперести; дължината на листната ос е от 4 до 8 cm. Прилистниците 8-12 mm дълги, стреловидни. Съцветията 5-25 см дълги, гроздовидни, разположени странично в пазвите на листата. Венчето на цветовете 10-15 mm дълго, бяло до виолетово. Плодът е боб дълъг 2-5 см, разпукващ се надлъжно след узряването си. Цъфти май - август^[2].

Местообитание

По влажни и сенчести места, по изкопи и ровове, край гори и изкопи, в градини и в окопни култури^[3].

Разпространение в България

В цялата страна, между 0 и 1300 метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Централна, Източна и Южна Европа, Югозападна Азия.

Значение

Растението е лечебно^[5].

Употребяем част за лечебни цели (билка)

Стрък от жаблек - Herba Galegae^[6].

Време за бране на билката

През лятото (юни-август) по време на начален и пълен цъфтеж. Не се допуска събиране на стръкове след прецъфтяване и образуване на плодове^[7].

Начин на бране на билката

Брането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. Със сърп или остър нож се отрязва връхните части на облистените цветоносни стъбла с дължина до 20 cm. Не се допуска събиране на грубите приосновни части на стъблата, стръкове с плодове и нападнати от вредители и болести. Набраните стръкове се поставят рехаво, с цветовете в една посока в кошници, кошове или други съдове, непозволяващи запарването им^[8].

Първична обработка на билката

Набраните стръкове се почистват от пожълтели и потъмнели листа и прецъфтели цветове, както и от примеси от други растения. Разстилат се на тънък (3-5 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки на сянка в силно проветриво помещение. В началото на сушенето, докато завяхнат, стръковете се обръщат 1-2 пъти. След това не се обръщат, за да не се оронят листата и цветовете, което силно влошава качеството. Билката е изсушена, когато стъблата при огъване се чупят, а листата и цветовете при разтриване между пръстите се ронят^[9].

Химичен състав

Съдържа около 0,1-0,2% амини, производни на гванидина (галегин, 4-хидроксигалегин, пеганин и др.), флавоноиди (кемпферол, кемпферол-3-рамнозид, кверцетин, рутин, изорамнетин, галутеолин и др.), танини, горчиви вещества, смоли, сапонини, витамин С, каротен и други^[10].

Лечебно действие и приложение

Билката има хипогликемично действие (понижава нивото на кръвната захар), което е потвърдено при редица фармакологични и клинични изпитвания от различни автори. То се обяснява с наличието на биогенни амини и преди всичко на галегина. Установени са също потогонно, диуретично и лактогонно (увеличаващо лактацията) действие. Използва се под формата на запарка самостоятелно или в комбинация с други растения за лечение на леки форми на диабет и като помощно средство при лечение на диабета с инсулин и други противодиабетни средства^[11].