Жаблек, Конски ребра.
Galega officinalis L. - чете се "галега официналис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Стъблото вдървесиняло в основата, изправено, високо от 40 до 150 см. Листата са сложни, нечифтоперести; дължината на листната ос е от 4 до 8 cm. Прилистниците 8-12 mm дълги, стреловидни. Съцветията 5-25 см дълги, гроздовидни, разположени странично в пазвите на листата. Венчето на цветовете 10-15 mm дълго, бяло до виолетово. Плодът е боб дълъг 2-5 см, разпукващ се надлъжно след узряването си. Цъфти май - август[2].
По влажни и сенчести места, по изкопи и ровове, край гори и изкопи, в градини и в окопни култури[3].
В цялата страна, между 0 и 1300 метра надморска височина[4].
Централна, Източна и Южна Европа, Югозападна Азия.
Растението е лечебно[5].
Стрък от жаблек - Herba Galegae[6].
През лятото (юни-август) по време на начален и пълен цъфтеж. Не се допуска събиране на стръкове след прецъфтяване и образуване на плодове[7].
Брането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. Със сърп или остър нож се отрязва връхните части на облистените цветоносни стъбла с дължина до 20 cm. Не се допуска събиране на грубите приосновни части на стъблата, стръкове с плодове и нападнати от вредители и болести. Набраните стръкове се поставят рехаво, с цветовете в една посока в кошници, кошове или други съдове, непозволяващи запарването им[8].
Набраните стръкове се почистват от пожълтели и потъмнели листа и прецъфтели цветове, както и от примеси от други растения. Разстилат се на тънък (3-5 cm) пласт върху рамки, стелажи или постелки на сянка в силно проветриво помещение. В началото на сушенето, докато завяхнат, стръковете се обръщат 1-2 пъти. След това не се обръщат, за да не се оронят листата и цветовете, което силно влошава качеството. Билката е изсушена, когато стъблата при огъване се чупят, а листата и цветовете при разтриване между пръстите се ронят[9].
Съдържа около 0,1-0,2% амини, производни на гванидина (галегин, 4-хидроксигалегин, пеганин и др.), флавоноиди (кемпферол, кемпферол-3-рамнозид, кверцетин, рутин, изорамнетин, галутеолин и др.), танини, горчиви вещества, смоли, сапонини, витамин С, каротен и други[10].
Билката има хипогликемично действие (понижава нивото на кръвната захар), което е потвърдено при редица фармакологични и клинични изпитвания от различни автори. То се обяснява с наличието на биогенни амини и преди всичко на галегина. Установени са също потогонно, диуретично и лактогонно (увеличаващо лактацията) действие. Използва се под формата на запарка самостоятелно или в комбинация с други растения за лечение на леки форми на диабет и като помощно средство при лечение на диабета с инсулин и други противодиабетни средства[11].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[3] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[4] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[5] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[6] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[7] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[8] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[9] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[10] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[11] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.