Подутоплодно сграбиче

Astragalus vesicarius

Снимки на Подутоплодно сграбиче (Astragalus vesicarius)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Подутоплодно сграбиче.

Латинско име

Astragalus vesicarius L. - чете се "астра́галус везика́риус"^[1]. Видовото име vesicarius означава "мехурест, подут"^[2].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Подутоплодното сграбиче е многогодишно тревисто растение. Коренището вретеновидно, мощно. Стъблата приповдигащи се до изправени, 10-25 (30) см високи, прости или силно разклонени, в основата вдървенели, нагоре тревисти, гъсто покрити с прилегнали бели двуразделни власинки. Прилистниците тревисти, дребни, 2-4 мм дълги, триъгълно ланцетни, остри, свободни. Листата с 4-9 двойки листчета, нечифтоперести. Листчетата 5-12 (15) мм дълги, 2-4 (5) мм широки, елиптични, тясно елиптични или линейно ланцетни, рядко линейни, тыпи или по рядко заострени, от двете страни гъсто, сивобяло, прилегнало влакнести. Съцветията 2-5 см в диаметър, сферични или широко яйцевидни, главички върху дръжки, 2-3 пъти по-дълги от осите на присъцветните листа. При цветниците 3-5 мм дълги, 2-3 пъти по-дълги от цветните дръжки, ланцетни, черно влакнести. Цветовете 10-20 на брой. Чашката 8-14 мм дълга, тръбеста, с гъсти черни и бели слабо разперени власинки; зъбците триъгълно ланцетни, равни на 1/6 до 1/2 от дължината на тръбицата. Венчето 18-25 мм дълго, жълто или виолетово, рядко бяло. Флагчето 17-23 мм дълго, виолетово или пурпурно, по-дълго от крилцата, заострено или отсечено. Крилцата по дълги от ладийката, линейно продълговати, цели. Ладийката 14-17 мм дълга, остра. Плодниците с влакнести яйчници с по 16-24 семепъпки. Бобът 8-15 мм дълъг и 3-5 мм широк, равен на чашката, подут, изправен, на къса дръжка, гъсто покрит с бели разперени власинки, напълно скрит в чашката или навън стърчат само дългите му човки, полудвугнезден. Семената яйцевидни, сплеснати, червенокафяви. Цъфти през месеците май - юни^[3].

Местообитание

По сухи тревисти, каменисти и скалисти места на варовити терени^[4].

Разпространение в България

Черноморско крайбрежие, Североизточна България (Лудогорие, Русенско, Провадийско), Дунавска равнина (Свищовско, Ломско, Плевенско), Предбалкан (Врачанско), Източна Стара планина (Айтоско), Знеполски район^[5].