Подутоплодно сграбиче.
Astragalus vesicarius L. - чете се "астра́галус везика́риус"[1]. Видовото име vesicarius означава "мехурест, подут"[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Подутоплодното сграбиче е многогодишно тревисто растение. Коренището вретеновидно, мощно. Стъблата приповдигащи се до изправени, 10-25 (30) см високи, прости или силно разклонени, в основата вдървенели, нагоре тревисти, гъсто покрити с прилегнали бели двуразделни власинки. Прилистниците тревисти, дребни, 2-4 мм дълги, триъгълно ланцетни, остри, свободни. Листата с 4-9 двойки листчета, нечифтоперести. Листчетата 5-12 (15) мм дълги, 2-4 (5) мм широки, елиптични, тясно елиптични или линейно ланцетни, рядко линейни, тыпи или по рядко заострени, от двете страни гъсто, сивобяло, прилегнало влакнести. Съцветията 2-5 см в диаметър, сферични или широко яйцевидни, главички върху дръжки, 2-3 пъти по-дълги от осите на присъцветните листа. При цветниците 3-5 мм дълги, 2-3 пъти по-дълги от цветните дръжки, ланцетни, черно влакнести. Цветовете 10-20 на брой. Чашката 8-14 мм дълга, тръбеста, с гъсти черни и бели слабо разперени власинки; зъбците триъгълно ланцетни, равни на 1/6 до 1/2 от дължината на тръбицата. Венчето 18-25 мм дълго, жълто или виолетово, рядко бяло. Флагчето 17-23 мм дълго, виолетово или пурпурно, по-дълго от крилцата, заострено или отсечено. Крилцата по дълги от ладийката, линейно продълговати, цели. Ладийката 14-17 мм дълга, остра. Плодниците с влакнести яйчници с по 16-24 семепъпки. Бобът 8-15 мм дълъг и 3-5 мм широк, равен на чашката, подут, изправен, на къса дръжка, гъсто покрит с бели разперени власинки, напълно скрит в чашката или навън стърчат само дългите му човки, полудвугнезден. Семената яйцевидни, сплеснати, червенокафяви. Цъфти през месеците май - юни[3].
По сухи тревисти, каменисти и скалисти места на варовити терени[4].
Черноморско крайбрежие, Североизточна България (Лудогорие, Русенско, Провадийско), Дунавска равнина (Свищовско, Ломско, Плевенско), Предбалкан (Врачанско), Източна Стара планина (Айтоско), Знеполски район[5].
Централна, Източна и Южна Европа, Средиземноморие[6].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Вълев, С. 1976. В: Флора на Народна Република България, том VI, София.
[4] Вълев, С. 1976. Пос. източник.
[5] Вълев, С. 1976. Пос. източник.
[6] Вълев, С. 1976. Пос. източник.