БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Черна акация, Синя акация, Аморфа.
Amorpha fruticosa L. - чете се "амо́рфа фрутико́за"1.
Аморфата (Черната акация) е листопаден, силно разклонен храст, 2-5 m висок.
Кората гладка, черно-сива или кафява.
Листата последователно разположени, сложни, нечифтоперести; оста 10-20 cm дълга, меко къдравовлакнеста; листчетата от 9 до 35 на брой, 10-50 mm дълги и 5-30 mm широки, яйцевидни или елиптични, на къси дръжчици, в основата слабо клиновидно стеснени, на върха притъпени или слабо врязани, целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу сиво-зелени, късовлакнести или възголи, с разсеяни точковидни червеникави жлези.
Прилистниците 4-5 mm дълги, ланцетно-шиловидни, опадливи.
Цветовете до 6 мм дълги, многобройни, групирани във връхни, сбити, гроздовидни, 7-15 cm дълги съцветия; цветните дръжки (3) 5-6 mm дълги. Чашката звънеста, 2-2,5 mm дълга, почти правилна до неясно двуустна. Венчето тъмносиньо до виолетово-пурпурно. Флагчето до 5 mm дълго, в основата изведнъж стеснено в нокът, голо; крилцата и ладийката неразвити.
Плодът 7-9 mm дълг и 3 mm широк, кафяв, гол, с точковидни червеникави жлези, обикновено едносеменен (по-рядко двусеменен) боб.
Семената 5 mm дълги, 1,8 mm широки, продълговато-яйцевидни, гладки, кафяви2.
Произхожда от югоизточната част на Северна Америка (източно от Скалистите планини и северно от Мексико).
В нашата страна е въведен в култура в началото на 19 в. за декоративни и почвооукрепващи цели.
След залесяванията е подивял, първи сведения за което се съобщават през 1898 г., и днес е широко разпространен в страната.
Големи обраствания с Аморфа са развити покрай р. Дунав, на места с 90% покритие, където образува плътни, непроходими съобщества, с ограничен брой видове в подлеса.
Масово се развива покрай пътища, жп линии, в различни части на страната и по бреговете на вътрешните реки, канали. В територии, където няма реки и влажни места, се среща по скалисти места, храсталаци, сухи пасища, вторични и нарушени местообитания, навлиза и в ненарушени, защитени территории.
Разпространен във всички флористични райони на страната, докъм 1200 (1500) m н.в.
В Европа е въведен за първи път в Англия през 1724 г. като декоративно, а след това пренесен в останалата част на континента. Натурализиран в голяма част от Средна, Южна и Източна Европа, Азия (умерените части), където се отглежда в широки мащаби3.
Опрашва се от насекоми, главно от пчели, цъфти май–юли, но цветове могат да се наблюдават и по-късно, плодоноси август–октомври; плодовете понякога остават на храста до следващата година и се забелязват отдалече.
Развива богата коренова система.
Размножава се със семена, които се образуват в огромно количество и притежават висока кълняемост, както и вегетативно (чрез стъблови и коренови издънки, зелени резници, отводки).
Семената се разнасят най-често с водните течения, но животните също участват в тяхното разпространение.
Предпочита влажни територии, но понася добре както продължителни засушавания, така и продължителни заливания, солеустойчив вид. Предпочита дълбоки и плодородни почви, но не е взискателен към почвата. Добре се развива както на кисели, така и на неутрални и алкални почви. Успешно се адаптира на нископлодородни, сухи и песъчливи почви, издържа и при екстремни условия. Предпочита припечни места с добре дренирани песъчливи почви, но понася добре и засенчването.
Благодарение на симбиотни отношения с азот-фиксиращи микроорганизми има способността да фиксира атмосферния азот, поради което може да расте и на много бедни почви.
Ветроустойчив вид. Издържа на ниски температури, ако измръзне, бързо се възстановява от стъблови и коренови издънки.
Образува обширни и плътни самостоятелни групи. В естествения си ареал се среща в крайречни местообитания, разредени, заливни гори. У нас най-често обитава крайречни и крайбрежни местообитания, край пътища, храсталаци; често като подлес в тополови култури край реките. Образува монодоминантни, плътни съобщества по крайбрежието на р. Дунав, като замества местните видове и променя структурата на растителните съобщества, в горските масиви, където се приема като плевелен вид, потиска развитието на млади дървета, поради бързия си растеж.
Образува инсектицида ретенон, което обяснява липсата на растителноядни насекоми по храста в местата на интродукция. Всичките му части съдържат вещество, основната съставка на което е аморфигенин, с отблъскващ и високо токсичен ефект върху насекомите, поради което се напада от няколко, повече или по-малко специализирани насекоми. Поради тази причина в Китай се използва за борба с горски и селскостопански вредители6.
От една страна Черната акация се култивира като декоративно, медоносно и противоерозионно растение. От друга страна е изключително опасен инвазивен вид, включен в списъка на 10-те най-опасни инвазивни вида в България4. Разпространението му в България води до подтискане и унищожаването на естествената флора и растителност, както и до безвъзвратната загуба на заетите от него местообитания.
Няма специално разработени методи за борба с вида.
Превенцията включва забрана на използването на вида като укрепител на ерозирани терени и край пътища, както и като декоративно и медоносно растение в крайречни и крайбрежни местообитания.
При евентуално създаване на медоносни култури да се упражнява строг контрол от собствениците за недопускане разпространението на вида (включително семена) извън културата и задължително унищожаване на културата, почистване и възстановяване на терена при прекратяване на използването.
Семеначетата и дребните издънки могат да бъдат изкоренявани. По-едрите индивиди се изрязват до основите и останките се третират с хербициди, напр. глифозат. Пръскане на младите листа с глифозат, също е много ефективно5.
Латинското (научното) име на растението – Amorpha fruticosa L., както и на другите видове растения, се състои от две задължителни думи и една незадължителна съкратена трета дума накрая.
Първата дума се нарича родово име и показва към кой род принадлежи растението. В случая родовото име "Amorpha" означава "безформен" и е дадено на рода, тъй като устройството на цветовете на растенията от рода се различава от типичното за семейство Бобови. Венчето на другите бобови се състои от 5 венчелистчета, образуващи флагче, крилца и ладийка, както е показано на следната снимка, докато венчето на Аморфите се състои само от едно венчелистче - флагче6, оттук и името "безформен" - цветовете нямат формата на другите от семейството.
Втората дума в растението се нарича видово име. В случая името е fruticosa и означава "храстовиден"7.
Третата дума в името е съкратеното изписване на фамилното име на човека, описал за пръв път растението за науката. Тя не е задължителна за изписване и обикновено не се произнася. В конкретния случай съкращението L. показва, че видът е описан от шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus8.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Инвазивни видове растения в България, Институт за биорзанообразие и екоситемни изследвания, София.
3 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
4 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
5 Ана Петрова, Владимир Владимиров, Валери Георгиев. 2012. Пос. източник.
7 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
8 К. Методиев.