Миризлива млечка

Euphorbia serrulata

Снимки на Миризлива млечка (Euphorbia serrulata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Миризлива млечка.

Латинско име

Euphorbia serrulata Thuill. - чете се "еуфо́рбиа серула́та"^[1]. Видовото име serrulata означава "ситно изпилена"^[2].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Миризливата млечка е едногодишно тревисто растение. Стъблото единично, понякога от основата разклонено, изправено, до 60 см високо, голо или влакнесто, зелено до жълтозелено, с неприятна миризма, кръгло, в горната част с 2—20 тънки, странични цветоносни клонки. Стъбловите листа на дръжки до 1 мм дълги или почти приседнали; долните клиновидни, в основата продълговато обратно яйцевидни, тъпи; горните сърцевидни, в основата отчасти обхващащи стъблата, елиптично ланцетни до ланцетни, заострени; всичките в горната си половина остро напилени, тънки, голи или най-често отдолу разсеяно влакнести, светлозелени, 15—35 мм дълги и 10—12 мм широки. Връхните цветоносни клонки 3 (рядко 5), неравни по дължина, 2-7 см дълги, на върха 2-3-5-делни, всяко разклонение 1-4 пъти двуразделно. Присъцветните листа 3 (рядко 5), продълговато елиптични до яйцевидни, заострени, остро напилени, голи или отдолу разсеяно влакнести, светлозелени, 10-35 мм дълги и 5—15 мм широки. Прицветните листа триъгълно сърцевидни, ромбични или ланцетни, късо островърхи или притъпени, голи, светлозелени, 2,5—12,0 мм дълги и 6—15 мм широки; долните по два-три, горните по два. Околосъцветникът камбанковиден, гол, почти приседнал (дръжката до 0,3 мм дълга), 1,0-1,5 мм дълъг и широк, дяловете къси, лопатовидни, отвътре ресничести; жлезите 4, напречно елиптични до широко елиптични, жълти до жълтокафяви, до 0,8 мм дълги и 0,4 мм широки, целокрайни. Кутийката на дръжка до 1,2 мм дълга, приплеснато кълбеста, 1,8—2,0 мм дълга и 2,0—2,5 мм широка, плитко триделна, дяловете на гърба закръглени с гладка средна жилка и многобройни, късо цилиндрични, тънки израстъци, гола; стълбчетата до 1 мм дълги, в основата едва сраснали, от върха на 1/3 двуразделни, топчесто задебелени. Семето продълговато, (1,2) 1,4—1,5 мм дълго, 1,0-1,2 мм широко и 0,8—0,9 мм дебело, силно гръбно-коремно сплеснато, четирите семенни повърхности изпъкнали; страничните ръбове широко килевидни, гръбният и коремният ръб неизразени; напречният пререз източено елипсовиден: халазата много тясна, кръгла, с късо пъпче; хилусовата зона ромбична, хлътнала; шевът съвършено тесен, нишковиден; светло кафяво до кафяво или меднокафяво, повърхността гладка, блестяща; фината структура мрежеста; придатъкът дребен, шлемовиден, прилепнал с хилусовата зона. Цъфти май-октомври^[3].

Местообитание

Из сенчестите гори и пасища, рудерално край селища и пътища, плевел в нивите и лозята, в равнините и предпланините^[4].

Разпространение в България

В цялата страна, от 100 докъм 1600 м надм. височина^[5].

Общо разпространение

Западна, Централна и Южна Европа, Югозападна и Средна Азия^[6].

Таксономични бележки

Често в различни източници този вид се среща под името Euphorbia stricta L. и други.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Кузманов, Б. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VІІ, София.

[4] Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.

[5] Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.

[6] Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.

Euphorbia serrulata in English