БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Андрахне

Andrachne telephioides

Снимки на Андрахне (Andrachne telephioides)

Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Андрахне.


Латинско име

Andrachne telephioides L. - чете се "андрахне телефиоидес".


Природозащитен статут и заплахи

Андрахнето НЕ е защитено от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (endangered) [Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94]. В Червена книга на Народна Република България, том 1 (1984) е включен с категория "рядък".


Описание и разпознаване

Андрахнето е полухраст. Коренището повече или по-малко вдървеняло, кафяво, разклонено. Стъблата възходящи, 10-30 cm дълги, прости или разклонени, зелени, гладки, голи. Листата са 2,5-11,0 mm дълги и 1,5-6,0 mm широки, на дръжки, дълги 0,5-2,0 mm, обратно яйцевидни до елиптични, късо заострени, в основата клиновидни или закръглени, синьозелени, голи, с неравен хрющялен ръб, повече или по-малко гъсто, равномерно разположени по стъблото. Цветовете са еднополови, еднодомни (разположени са върху едно растение) с по 5 двуделни жлези, разположени по 2-3 в пазвите на листата или единично. Мъжките цветове на тънки, 1-2 mm дълги нишковидни дръжки; чашелистчетата тясно обратно ланцетни, бледозелени с широк бял ципест ръб, 1,5-1,7 mm дълги; венчелистчетата клиновидни или лопатовидни, на върха тъпи или врязани, 1-1,4 mm дълги, тичинките 5-6. Женските цветове на 3-5 mm дълги дръжки; чашелистчетата удължено ромбични, заострени, плътни, зелени с тесен бял ципест ръб, 2,5-2,7 mm дълги и 1-1,5 mm широки; венчелистчетата при женските цветове не са развити. Плодната кутийка е приплеснато кълбеста, 2,0-3,2 mm в диаметър, сивозелена до жълта, гола; стълбчетата къси, от основата двуделни. Семето 1,5-1,7 mm дълго и 0,5-0,7 mm широко, дъговидно, гладко, жълтокафяво. Цъфти през месеците май-октомври.

Източници на информация:


Местообитание

Песъчливи и тревисти места и край селища [Кузманов, 1979]. На Бесапарските ридове е установен и край пътища и в култури от Мъждрян (Fraxinus ornus) и Люляк (Syringa vulgaris) [К. Методиев, лично наблюдение].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие (нос Емине), Струмска долина (селата Долно Спанчево и Кулата, Петричко), Тракийска низина (с. Устина, Пловдивско, Бесапарските ридове), Тунджанска хълмиста равнина (село Левка, Свиленградско); от 0 до 500 метра надморска височина [Кузманов, 1979]. На Бесапарските ридове беше установен от автора на сайта край село Огняново [К. Методиев, лично наблюдение].


Общо разпространение

Югоизточна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия [Кузманов, 1979].



Andrachne telephioides in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2017 BGflora.net

banner