БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Андрахне

Andrachne telephioides

Снимки на Андрахне (Andrachne telephioides)

Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides Andrachne telephioides

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Андрахне.


Латинско име

Andrachne telephioides L. - чете се "андрахне телефиоидес".


Природозащитен статут и заплахи

Андрахнето НЕ е защитено от Закона за биологичното разнообразие. В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (endangered)[1]. В Червена книга на Народна Република България, том 1 (1984) е включен с категория "рядък".

В Червена книга на Република България, видът е също с категория "застрашен", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Ограничено разпространение на вида, стопанска дейност (земеделие и разораване на земи, промени в режима на стопанисване на неселскостопански площи, селищно развитие)[2]."


Описание и разпознаване

Андрахнето е полухраст. Коренището повече или по-малко вдървеняло, кафяво, разклонено. Стъблата възходящи, 10-30 cm дълги, прости или разклонени, зелени, гладки, голи. Листата са 2,5-11,0 mm дълги и 1,5-6,0 mm широки, на дръжки, дълги 0,5-2,0 mm, обратно яйцевидни до елиптични, късо заострени, в основата клиновидни или закръглени, синьозелени, голи, с неравен хрющялен ръб, повече или по-малко гъсто, равномерно разположени по стъблото. Цветовете са еднополови, еднодомни (разположени са върху едно растение) с по 5 двуделни жлези, разположени по 2-3 в пазвите на листата или единично. Мъжките цветове на тънки, 1-2 mm дълги нишковидни дръжки; чашелистчетата тясно обратно ланцетни, бледозелени с широк бял ципест ръб, 1,5-1,7 mm дълги; венчелистчетата клиновидни или лопатовидни, на върха тъпи или врязани, 1-1,4 mm дълги, тичинките 5-6. Женските цветове на 3-5 mm дълги дръжки; чашелистчетата удължено ромбични, заострени, плътни, зелени с тесен бял ципест ръб, 2,5-2,7 mm дълги и 1-1,5 mm широки; венчелистчетата при женските цветове не са развити. Плодната кутийка е приплеснато кълбеста, 2,0-3,2 mm в диаметър, сивозелена до жълта, гола; стълбчетата къси, от основата двуделни. Семето 1,5-1,7 mm дълго и 0,5-0,7 mm широко, дъговидно, гладко, жълтокафяво. Цъфти през месеците май-октомври[3].


Местообитание

Песъчливи и тревисти места и край селища[4]. На Бесапарските ридове е установен и край пътища и в култури от Мъждрян (Fraxinus ornus) и Люляк (Syringa vulgaris)[5].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие (нос Емине), Струмска долина (селата Долно Спанчево и Кулата, Петричко), Тракийска низина (с. Устина, Пловдивско, Бесапарските ридове), Тунджанска хълмиста равнина (село Левка, Свиленградско); от 0 до 500 метра надморска височина[6]. На Бесапарските ридове беше установен от автора на сайта край село Огняново[7].


Общо разпространение

Югоизточна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия[8].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[2] Даниела Иванова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Кузманов, Б. 1979. Флора на Народна Република България, том VIІ, София.

[4] Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.

[5] К. Методиев - собствено наблюдение от 3 юли 2010 г.

[6] Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.

[7] К. Методиев - собствено наблюдение от 3 юли 2010 г.

[8] Кузманов, Б. 1979. Пос. източник.


Andrachne telephioides in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2010 - 2020 BGflora.net