Черен емпетрум

Empetrum nigrum

Снимки на Черен емпетрум (Empetrum nigrum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Черен емпетрум.

Латинско име

Empetrum nigrum L. - чете се "е́мпетрум ни́грум"¹. Видовото име nigrum означава "черен"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона³. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "застрашен"⁴. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Стопанска дейност, свързана с развитието на скитуризма във високите части на Рила и Пирин."

Описание и разпознаване

Черният емпетрум е вечнозелено храстче с полегнали до 70 см дълги, вкореняващи се, силно разклонени стъбла с гладка сивокафява кора.

Клонките червеникавокафяви, младите във връхната част разпръснато до гъсто покрити с приседнали точковидни жлези, с остаряването сивокафяви, с люспесто напукана кора.

Листата 3-5 мм дълги, 1,0-1,1 мм широки, линейни до продълговато елипсовидни, приседнали или на много къси дръжки, връхните по ръбовете с точковидни приседнали жлези, останалите голи, със силно подгънати, отдолу плътно сближени или едва раздалечени, гъсто меко овласени ръбове, образуващи повече или по-малко плитък жлеб.

Цветовете еднополови, единични, приседнали в пазвите на листата, образувайки къси гроздовидни съцветия; прицветниците тънко кожести, бледозелени, по ръбовете ресничести.

Чашелистчетата 3 на брой, 1,5 мм дълги, обратно яйцевидни, бледорозови.

Венчелистчетата 2,5-2,7 мм, продълговато обратно ланцетни, на върха закръглени, бледопурпурни.

Тичинките до 2 пъти по-дълги от венчелистчетата.

Женските цветове често със стаминодии. Близалцата шест-девет, почти приседнали.

Плодът 4-5 мм в диаметър, сочен, черен с восъчен налеп.

Цъфти юни-юли⁵.

Местообитание и екологични особености

По скалисти и каменисти места във високопланинския пояс. Често образува съобщества⁶.

Разпространение в България

Пирин (Демиркапия, Валявишко езеро, Каменишки връх, Синаница, Овнати връх) и Рила (вр. Ибър, Черни връх, изворите на р. Отовица, вр. Алеко, Едигьол, ез. Близнака, вр. Ковач, ез. Грънчар); между 2200 и 2700 метра надморска височина⁷.

Общо разпространение

Северна и Южна Европа, Западен Сибир и Северна Америка⁹.

Карта на общото разпространение на Черния емпетрум (в зелено е показано потвърденото разпространение, в оранжево - непотвърденото, в лилаво - където е въведен)¹⁰:

Empetrum nigrum

Откриване в България

Черният емпетрум е установен за първи път в България през 1889 г. в планината Рила от българския ботаник доктор Стефан Георгиев. Той публикува откритието си през следващата година (1890 г.) в статията "Родопите и Рилската планина и нихната растителност"¹¹.

Благодарности

Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Иван Костадинов администратор на групата Флора БГ/ Flora BG, за неговата голяма помощ при намирането на заснетия тук Черен емпетрум.