Мечо грозде, Диви боровинки.
Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng. - чете се "арктоста́филос у́ва-у́рси"1.
Родовото име arctostaphylos означава "мечо грозде". Образувано е от гръцките думи άρκτος (арктос), която означава "мечка" и σταφύλι (стафили) - означаваща "грозде"2. "Мечо грозде", само че на латински, означава и видовото име uva-ursi3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси с ежегодни заповеди на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на растението като билка от естествени находища, освен за лични нужди4. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За листа, каквито се събират от Мечото грозде, разрешеното количеството за лични нужди е до 1 кг.
В Червения списък на българските висши растения видът е включен в IUCN категорията "уязвим" (vulnerable)5.
Видът формира природно местообитание "Високопланински съобщества от мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)", което е включено в Червена книга на Република България, том 3 (природни местообитания), с категория "Застрашено"6. В същия източник, като заплаха за природното местообитание, е записано:
"Утъпкване, паша, но главно събиране на листата за лечебни цели. Arctostaphylos uva-ursi е с бавен темп на растеж и развитие и е недопустимо изскубване на цели растения."
Мечото грозде е вечнозелено храстче, до 25 см високо. Стъблата с изправени и възходящи клонки с кафява до тъмнокафява гладка кора. Листата кожести, 8-32 мм дълги, 5-16 мм широки, широко до удължено обратно яйцевидни или елипсовидни, в основата целокрайни, в горната половина раздалечено плитко назъбени, със слабо подвити хрущялни ръбове, на върха закръглени, тъпи или плитко врязани, отгоре лъскаво зелени, отдолу бледозелени с прозрачни точковидни жлези, с 1-3 мм дълги, разпръснато до гъсто влакнести дръжки. Цветовете в групи по 3-10, разположени в пазвите на опадливи прицветни люспи, образуващи сбити гроздовидни съцветия. Цветните дръжки 1-2 мм дълги, гъсто късо жлезисто влакнести. Прицветните люспи 2-2,5 мм дълги, 1,5 мм широки, ромбични, по ръбовете късо ресничести. Чашката четири (пет-)-делна почти до основата, с 1-1,3 мм дълги, жлезисто ресничести триъгълни дялове. Венчето 5-8 мм дълго, 4 (-5)-делно почти до средата, с неподвити дялове, камбанковидно, бяло или бледорозово. Тичинките 8, по-рядко 10; тичинковите дръжки гъсто влакнести, покрити с 0,3-0,7 мм дълги власинки; прашниците без придатъци, на върха със скосен отвор. Стълбчето слабо надвишаващо венечния отвор. Плодът сферична, 5-8 мм в диаметър, бледо- до пурпурночервена сочна ягода; семената многобройни, 1,5-1,7 мм дълги, слабо сърповидно извити или с неправилна форма7.
За различаването на Мечото грозде от близките до него боровинки - моля вижте нашата страница Разпознаване на видовете боровинки (Vaccinium) в България.
Скалисти и каменисти терени в планините8.
В планинския и високопланинския пояс на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Осогово, Беласица, Славянка, Средни и Западни Родопи и Средна гора; между 1000 и 2500 m надморска височина9.
Северна, Западна, Средна, Източна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа, Средиземноморие (Северно), Кавказ, Сибир, Северна Америка и Гренландия10.
Карта на общото разпространение на Мечото грозде11:
Намира приложение в официалната и народната медицина12.
Събират се листата на мечото грозде - Folia Uvae-ursi13.
Билката и препаратите от нея действат диуретично и антисептично на пикочните пътища и се предписват при възпаление на бъбреците (пиелит) и пикочния мехур (цистит, цистопиелит), при пясък и камъни бъбреците и при камъни в жлъчния мехур. Хидролизното разпадане на арбутина до хидрохинон, което предизвиква лечебното действие, протича само в алкална среда (алкална урина), затова се препоръчва при използване на препарати от билката на една чаша чай да се приема по една лъжичка натриев бикарбонат (сода за хляб). Поради съдържание на значително количество танини дрогата действува и адстрингентно. Мечото грозде дразни маточната мускулатура и НЕ се предписва по време на бременност!14
Дрогата се прилага под форма на студен извлек или на отвара от предварително добре нарязани и счукани листа. Отварата се приготвя от 1 супена лъжица дрога и 700 грама кипяща вода. Вари се в продължение на 30 мин на тих огън. От прецедената отвара се приема по 100 грама 4 пъти дневно. Студеният извлек се приготвя от 1 супена лъжица дрога и 200 грама студена вода. Оставя се да престои 8 часа. От прецедения извлек се приема по 1-2 лъжици 4 - 5 пъти дневно15. Този начин на приложение е примерен. Всяко лечение с Мечо грозде следва да бъде извършвано по лекарско предписание и под лекарски надзор!
Листата се събират в периода на цъфтежа (август-септември). Брането се извършва в сухо и слънчево време. Отрязват се облистените връхни клонки на растението и веднага се почистват от потъмнели листа и други примеси. Не е позволено растенията да се изтръгват цели с корените! Връхните клонки се режат със сърп или нож15.
Както беше указано и по-горе, Мечото грозде може да се събира само за лични нужди в количество не повече от 1 кг свежи листа на ден.
Отрязаните клонки се сушат в проветриви помещения. След изсушаването листата се отделят от клонките, почистват се и се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Съхранява се на сенчесто и проветриво място16.
Изсушените листа на мечото грозде отгоре са тъмнозелени, лъскави, а отдолу сиво-зелени, кожести, целокрайни. Към основата си са клиновидно стеснени, с къса дръжка, дълги 10-20 мм, широки 8-10 мм, твърди и чупливи. Жилкуването е мрежесто. Жилките от горната страна са хлътнали, а по долната страна са слабо изпъкнали. Младите листа имат дребни реснички по края, което може да се види само с лупа. Дрогата е без миризма, със стипчив и слабо горчив вкус17.
Изсушените листа на мечото грозде отгоре са тъмнозелени, лъскави, а отдолу Сиво-зелени, кожести, целокрайни. Към основата си са клиновидно стеснени, с къса дръжка, дълги 10-20 мм, широки 8-10 мм, твърди и чупливи. Жилкуването е мрежесто. Жилките от горната страна са хлътнали, а по долната страна са слабо изпъкнали. Младите листа имат дребни реснички по края, което може да се види само с лупа. Дрогата е без миризма, със стипчив и слабо горчив вкус18.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Arctostaphylos uva-ursi - Wikipedia.
4 За 2022 г. заповедта е № РД-135 от 4 февруари 2022 г., ДВ бр. 13/2022 г.
5 Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
6 Елена Генова, Веска Русакова. 2015. В: Бисерков, В. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ.
7 Анчев, М. 1982. Във: Флора на Народна Република България, том VIII, София.
8 Елена Генова, Веска Русакова. 2015. Пос. източник.
9 Елена Генова, Веска Русакова. 2015. Пос. източник.
10 Анчев, М. 1982. Пос. източник.
11 Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng. | Plants of the World Online | Kew Science.
12 Анчев, М. 1982. Пос. източник.
13 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Природна аптека. София.
14 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
15 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
16 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
17 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.
18 Памуков, Д & Х. Ахтарджиев. 1989. Пос. източник.