БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Листопадни или вечнозелени храсти или неголеми дръвчета, рядко големи дървета, понякога с превърнати в тръни клонки. Листата последователни, разнообразни по форма, но винаги многократно по-дълги, отколкото широки, на къси дръжки, със сребристобели звездовидни и щитовидни власинки. Цветовете двуполови или смесени двуполови и мъжки на едно и също растение, приседнали или с къси дръжки, по 2-3 в пазвите на листата или в къси пазвени гроздовидни съцветия, с аромат. Хипантият цилиндрично фуниевиден, тръбовиден или камбановиден. Чашечните дялове 4, рядко 5-8. Тичинки 4, алтернативни с чашечните дялове. Яйчникът плътно обгърнат от хипантия, срастващ при развитието си със стените му; стълбчето удължено, почти нишковидно, често по-дълго от чашечните дялове; близалцето главесто. Плодът затворен изцяло в хипантия, с 8 продълговати, плитки бразди. Семената без ендосперм. Насекомноопрашващи се1. В България не са естествено разпространени, но се отглеждат от човека, като се наблюдава и спонтанно (самостоятелно) размножаване в дивата природа.
Миризлива върба - Elaeagnus angustifolia
1 Маркова, М. 1979. Във: Флора на Народна Република България, том VII, София.