Кръглолистна росянка, Росянка.
Drosera rotundifolia L. - чете се "дро́зера ротундифо́лиа"[1].
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.
Кръглолистна росянка е многогодишно тревисто растение. Стъблото (2) 4-15 см високо, единично, изправено, гладко, голо, червеникаво, излизащо от влагалището на най-горния лист, безлистно. Листата са събрани в приосновна розетка, хоризонтални или понякога полуизправени; петурите закръглени или едва по-широки, отколкото дълги, изведнаж стеснени в дръжка, светлозелени, отгоре с пурпурночервени жлезисти власинки, (по листния ръб те са по-дълги, а в средата по-къси), отдолу голи. Листните дръжки 15 — 30 мм, по повърхността с редки бели власинки. Съцветието връхно разположено, гроздовидно. Чашелистчетата 5, в основата сраснали, тъпи, кафеникави. Венчелистчетата 5, бели, тесни, удължено клиновидни, по-дълги от чашелистчетата. Тичинките 5. Стълбчетата 3, докъм средата двуделни. Кутийките удължени, заострени, кафеникави, гладки, отварящи се на три дяла, равни или по-дълги от неопадващите чашки. Семената многобройни, мрежести, крилати, светложълтеникави. Цъфти юни-август[2].
Из мочурливите торфени ливади и торфищата във високопланинския пояс, между 1500 и 2000 м надм. в[3].
Тъй като местообитанията на Кръглолистната росянка са бедни на хранителни вещества, за да оцелява там Създателят е създал това растение хищно (насекомоядно) - т. е. освен с фотосинтеза се изхранва и като улавя и смила насекоми. Растението улавя и смила насекомите чрез листата си, които отгоре са покрити с жлезисти власинки, на върха, на които са разположени лепкави капчици. Когато насекомо попадне върху лист на росянка, то залепва за капчиците. Опитвайки да се освободи, насекомото залепва все повече. Движенията на насекомите предизвикват бавно свиване на листа по посока на залепналата жертва, при което листът обхвата уловеното насекомо, както можете на видите на четвъртата наша снимка, на която се вижда как Кръглолистната росянка е уловила мравка. Жлезистите власинки отделят храносмилателни ензими със същия състав, какъвто се отделя в стомаха на човека и животните. Ензимите смилат меките части на уловените насекоми. След смилането и поглъщането на получените при това хранителни вещества, листът се отваря. Останалите след смилането твърди хитинови части от насекомото се отнасят от вятъра и дъжда [4].
В планините Витоша, Западна и Средна Стара планина, Западни и Средни Родопи, Западна Средна гора и Рила; от 1500 докъм 2000 m надм. височина[5].
Европа, Азия, Северна Америка[6].
Използва се като билка в народната медицина за лечение на кашлица с различен произход[7]. Тъй като видът в България e рядък и е защитен от закона, събирането му като билка е забранено.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Маркова, М. 1970. В: Флора на Н. Р. България, том IV, София.
[3] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[4] Common Sundew, Drosera rotundifolia - NatureGate.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[6] Маркова, М. 1970. Пос. източник.
[7] Common Sundew, Drosera rotundifolia - NatureGate.